Роден в 7-ми месец и прекарал 50 дни в кувьоз - чудото Емир

В деня на детето Надежда Ахмед от Поморие получи най-хубавия си подарък. Тя прегърна за първи път своето бебе, дошло на бял свят след истинско чудо.

Трогателният момент просълзи не само семейството, но и лекарите, помогнали на Емир да оцелее. В средата на петия месец 34-годишната Надежда идва в бургаската болница за аборт по медицински показатели. Тя постъпва със спукан околоплоден мехур, с изтекли води. Акушер-гинеколозите, които е посетила до този момент, са категорични, че бременността трябва да се прекъсне, тъй като има огромен риск от инфекция. Почти невъзможно е бебето да се отгледа до термин без околоплодни води, казват те, съобщава gramofona.com.

Началникът на Отделението по гинекология д-р Радослав Горанов обаче дава малка надежда. „Плодът е жив, има тонове, не искам да прекъсвам бременността. Нека да изчакаме и да му дадем шанс“, казва той на майката.

„Много се разстроих, но съм силно вярваща и започнах да се моля. Цялото ми семейство, близки, познати се молиха заедно с мен“, разказва Надежда.

„Малко е да се каже, че съм благодарна на д-р Горанов. Прекарах в отделението няколко месеца. Той направи всичко, за да оцелеем. Беше много грижовен, вдъхваше ми голяма сигурност. Ако беше друг лекар, щеше да предпочете да не поема рискове, повечето се застраховаха, че е по-добре бременността да се прекрати“, разказва майката.

„Силната вяра и воля на Надежда, доверието ѝ към мен имаха огромно значение за добрия изход. Обясних ѝ всички рискове и тя се съгласи да се борим за бебето заедно“, казва д-р Радослав Горанов.

Тя се ражда 566 грама и 34 години по-късно помага на недоносени бебета

Терминът е на 12 юни, но раждането е предизвикано на 17 април. Малкият Емир тежи едва кило и четиристотин грама. Има тежка инфекция и нужда от специализирана реанимация. Близо 50 дни в Отделението по неонатология се грижат за бебето.

Но ето, че идва щастливият миг, в който бебето е добре. Достига нормално тегло и се прибира вкъщи.

Надежда и съпругът ѝ Ахмед най-сетне поемат в ръце новородения си син. Дни наред това бе невъзможно и те наблюдаваха бебето само през стените на кувьоза.

„В началото нещата наистина бяха зле. Но направихме всичко, за да дадем шанс на още един малък живот“, сподели началникът на Отделението неонатология д-р Стилияна Томова.

Източник: http://www.bgnow.eu/