Полезните свойства на маточината

Тя е от семейство Устноцветни. Многогодишно тревисто растение, с приятна лимонена миризма. Стъблото е четириръбесто, разклонено, 30-80 см високо, покрито с жлезисти и прости власинки. Листата са срещуположни, с дръжки, широко яйцевидно ромбични или продълговати, тъпо назъбени, 2-8 см дълги и 1,5-6 см широки, отдолу жлезисто влакнести.

Цветовете са бледожълти, бели или розови, събрани по 4-12 в лъжливи прешлени, разположени в пазвите на горните листа. Чашката и венчето са двуустни, а тичинките са 4. Плодът е съставен от 4 едносеменни, яйцевидни орехчета. Цъфти юни-септември. 

Расте из храсталаци и редки гори, по тревисти и каменисти места, близо до селища, край огради, из дворове и градини в цялата страна. Използват се листата и цъфтящите връхни части на стъблото. Съдържа етерично масло, в състава на което влизат цитрал, цитронелол, гераниол, линалол и др.

Седативното действие се дължи на цитрала. Освен това, в дрогата се съдържат тритерпеновите урзолова и олеанолова киселина, 5% дъбилни вещества и захарта стахиоза. 

Маточината успокоява нервната система, има спазмолитично (антиспастично), болкоуспокояващо и противогърчово действие. Стимулира апетита и процесите на храносмилане, подтиска гаденето и повръщането.

Дрогата се използва широко и влиза в състава на много билкови чаеве за лечение на различни нервни нарушения - неврози, неврастении, сърдечни неврози, мигрена, полова възбуда, храносмилателни нарушения от неврогенен произход и др.

Използва се още за лечение на високо артериално налягане, виене на свят, нередовна менструация. Използва се при аритмии, кардионевроза и тахикардия. Помага при голям психически стрес.

Външно намира приложение за гаргара при възпаления на венците и устната лигавица, и под формата на компреси и лапи при циреи, ревматизъм и др. 

Начин на употреба. Прави се запарка от 2 супени лъжици дрога и 500 мл вряща вода (оставя се да кисне 2 часа).

Пие се по една винена чашка, 3 пъти на ден.

Zdrave.to