Пием отровна вода!

Национално изследване за качеството на питейната вода разкри шокиращи факти за състоянието на тръбите у нас. 14 от 29 града на България е установено замърсяване на питейната вода, според изследване на Асоциация "Активни потребители", проведено в края на 2015 г., заяви изпълнителният директор Богомил Николов.

В проучването са анализирани 52 проби от обществени чешми, а резултатът показва, че в 39% (20 от 52) от пробите или в близо 50% (14 от 29) от градовете, включени в проучването, има един или повече замърсители в питейната вода.

Изключително висок е установеният процент на отклонение от стандартите за качество на водата. В достъпните данни, предоставени от ВиК дружествата и контролните органи, усреднено се докладват само за около 1% замърсявания.

В 21 проби от 11 града, един или повече показатели са в предупредителния сектор, което означава, че замърсителите доближават разрешените пределни стойности, подчерта Николов, цитиран от БГНЕС.

"С голяма вероятност можем да предположим, че при определени обстоятелства, например, обилни дъждове съпроводени със замътване на водоизточниците или при намаление на дебитите по време на засушаване, стойностите на тези замърсители могат да превишат максимално допустимите и потенциалната опасност да се превърне в реална", добави той.

Единствено в 11 проби (21% от всичките 52) от 4 града (14%) няма абсолютно никакви замърсители. Населените места без проблеми с питейната вода са Етрополе, Враца, Монтана и Панагюрище.

Най-опасният от всички замърсители на питейна вода е активният хлор - в общо 9 проби (17,3%). Хлорът под формата на различни препарати се използва от векове за дезинфекция и в наши дни той все още е най-разпространеното вещество за борба с патогенните микроорганизми. В България с хлор се третират всички питейни води. Прилаган по правилен начин от ВиК дружествата, той е ефективно средство за обработка на водите. За съжаление, хлорът е и опасен токсичен химикал.

Предозирането на препарата създава много повече проблеми за здравето на потребителите от тези, които решава, смята Богомил Николов. В концентрации над 0,4 мг/л хлорът е токсичен. Подобно натравяне имаше в Исперих от 2011 г., където 35 деца бяха хоспитализирани сред прехлориране на питейната вода от местното ВиК.

Системното надхвърляне на разрешените лимити има много по-опасно и невидимо последващо въздействие, предупреждава изпълнителният директор на Асоциация „Активни потребители".

Специалистите припомнят, че във високи концентрации хлорът взаимодейства с органичните съединения във водата, което води до образуване на карциногенни вещества. Нещо повече, хлорът повишава корозията по водопреносната мрежа и по този начин увеличава количествата на тежките метали, които също имат карциногенно действие. Корозиралите тръби водят до загуби на вода, но също така пропускат допълнителни външни замърсители, най-вече - патогенни микроорганизми.

В 6 града са открити наличие на микроорганизмите колиформи и Еscherichia coli. В София, Ботевград, Ловеч, Димитровград, Златица и Костинброд. Наличието на тези микроорганизми в питейната вода е индикатор за фекално замърсяване. Обикновено колиформите и бактериите от вида Еscherichia coli не са опасни за здравето на хората. При определени обстоятелства, обаче, някои щамове на Еscherichia coli стават патогенни.

В изследването са включени 5 тежки метала - желязо, манган, арсен, олово и мед. Основен източник на изброените тежки метали са водоизточниците. В по-малка степен замърсявания могат да отделят от корозирали тръби, или като следствие на последвалите просмуквания от околната среда. Само в 2 от 52 проби се отчита минимално повишение в съдържанието на желязо - в Ботевград и Шумен, а други 4 проби са в предупредителния сектор.

"Нашето изследване показва сериозни проблеми в снабдяването с питейна вода в България", обобщи Николов.

източник: vsekiden.com