Кардиохирургът д-р Т. Христов: Не лекуваните зъбни инфекции, могат да засегната сърцето ни и да доведат до инфекциозен ендокардит

Ендокардита е възпаление на ендокарда или вътрешния слой на сърцето, като възпалението може да засегне както клапния апарат на сърцето така и други негови сегменти, сподели кардиохирургът д-р Тихомир Христов.

Можем да разграничим две основни групи ендокардити, според причинителят. В първата група попадат ендокардити от небактериален произход. Като тук се включват: вирустния, ревматичния и колоагенозния. А във втората група се включват ендокардити от бактериален произход. С вземане на хемокултури, ние можем да отграничим произхода на ендокардита, както и  бактериалният причинител, ако говорим за инфекциозен ендокардит. В голямата част от случаите се изолира Staphylococcus aureus, последван от стрептококи от групата viridans и коагулазно отрицателните стафилококи.

Заболяването има две форми на протичане: Остра, когато симптомите на заболяването са с давност по – малко от 6 седмици и подостра, когато симптомите превалират повече от 6 седмици. В зависимост от степента на засегнатата зона, и в кой етап на заболяването се диагностицира ендокардита, можем да наблюдаваме различни прояви на заболяването, като наличието на вегетации, както и различни клапни пороци. В голям процент от случаите има наличие на инсуфициенция на някоя клапа на сърцето.  Друго тежко усложнение е образуването на абцеси и последващия риск от откъващи се от него септични емболи.

Напоследък поради влошената зъбна хигиена и  липсата на адекватна антибиотична профилактика при зъбни интервенции в голям процент от кръвните проби се открива наличието на зеленеещите стрептококи. Основното местообитание на тези организми е устната кухина и горните дихателни пътища. Обикновено здравият индивид се справя с навлизането на бактерии в кръвта, при наличието на локалана инфекция. Проблемът идва, когато е налична някаква подлежаща увреда  на ендокарда или на сърдечните клапи. Тогава навлезлите бактерии се захващат за увредената вътрешна повърхност на сърцето, което води до образуването на инфекциозен ендокардит.

Като рискови фактори можем да отбележим редица манипулации като: всякакви зъбни интервенции, без антибиотична профилактика, поставянето на изкуствени сърдечни клапи, имплантирането на електроди за поставянето на пейс мейкър, хронично рецидивиращи инфекции със Streptococcus pyogenes , възрастово – дегенеративни клапни лезии, провеждането на хемодиализа, медицинска процедура, при която се филтрира кръвта на хората с бъбречна недостатъчност. В съображение влизат и редица хронични заболявания и вредни навици, които могат да доведат до намаляване на имунната защита на организма като : захарният диабет, злоупотребата с алкохол, ХИВ/СПИН и интравенозна употреба на наркотици.

Симптомите в раните етапи на заболяването са твърде неспецифични. Повечето пациенти съобщават за появата на висока температура придружена с втрисане обикновено в сутрешните и следобедните часове. Което е израз на навлизането на бактерии в кръвното русло. След което се появяват общи оплаквания като слабост, безапетитие, силно главоболие, болка по мускули и стави. С напредването на заболяването при вече налична увреда  на сърцето, оплакванията на пациентите се задълбочават и тогава можем да наблюдаваме симптоми на сърдечна недостатъчност като : задух придружен от кашлица, болка в гърдите, намален физически капацитет, загуба на тегло.

За да се постави диагнозата инфекциозен ендокардит е необходимо снемането на щателна анамнеза, за предходни интервенции или наличието на системно заболяване което намалява имунната ни защита. След което следва да бъде взета кръв за лабораторни изследвания. Резултата би ни показал завишени маркери на възпаление. При наличието на анамнеза, симптоми и лабораторни показатели пациента е редно да бъде хоспитализиран в болница. В лечебното заведение, ще се вземат хемокултури, за микробиологично изследване,  които биха обективизирали бактерялни причинител. Също така ще се извърши образни изследвания, като рентгенография и ехокардиография, която ще ни покажат засегнатия участък от сърцето.

За прилагането на правилно лечение при пациенти с доказан инфекциозен ендокардит, би следвало то да се проведе в болнично заведение, където пациента ще биде под постоянно лекарско наблюдение.  Необходимо е да се започне прилагането на интравенозен антибиотик с цел премахване на инфекциозния агент и справяне с усложненията на клапната инфекция. Лечението може да включва също при нужда, подаване на кислород при сатурация под 95%, както и овладяване на симптомите на застойна сърдечна недостатъчност.  Ако заболяването е предизвикало увреждането на някоя клапа на сърцето или има наличието на вегетация или абсцес е индикация за провеждането на оперативно лечение. В голям процент от случаите интраоперативно се наблюдава клапа и подклапен апарат обхванат от инфекцията с перфорация на едно или няколко платна, както и различни по големина вегетации. Важно е при наличието на вегетация на аортната или митраланата клапа максимално бързо да се оперира пациента, поради високия риск от откъсването на септични ембол или фрагменти на вегетацията, които биха могли да попаднат в мозъчното кръвообращение и да причинят допълнително исхемичен мозъчен инсулт.

Като заключение бих посочил,  че не изясненият фебрилитет, персистиращ дилго време, може да бъде предизвикан от заболявания като инфекциозен ендокардит.  По тази причина, ако пациента е имал предшестващи медицински процедури по своето тяло и особено ако става въпрос за стоматологични инфекции, без необходимото саниране с антибиотик, е препоръчително да се извърши консултация с кардиолог за потвърждаване или отхвърляне на диагнозата инфекциозен ендокардит, споделя още той.