Българският Кен, Илиян Илиев: Никога не съм имал анорексия

През последните дни активно се коментират снимките на Илиян Илиев – известен още и като българският Кен, на които той изглежда много слаб. Не закъсняват и стряскащите заглавия: „Страшна болест мори известен наш топ модел”, „Българският Кен си отива...

Потърсихме г-н Илиев, за да разберем от него дали наистина се бори отново за живота си, за скандалите, в които беше замесено името му напоследък... Това, което сподели българският Кен пред в. „ШОУ”, ще ви шокира. Заедно с г-н Илиев разбиваме една по една лъжите, тиражирани за него.

- Г-н Илиев, последните Ви снимки предизвикаха много коментари. На тях изглеждате много слаб, което беше разтълкувано като доказателство, че анорексията отново се е върнала при Вас. Как се чувствате?

- Аз съм в повече от отлично здраве. Преди наистина имах проблеми с килограмите, но категорично мога да кажа, че никога не съм страдал от анорексия. Бях отслабнал драстично, но това беше по-скоро в резултат на нередовно хранене, но не и от суета. Мои близки имаха сериозни проблеми и те рефлектираха върху мен. Затова и храната остана някъде на заден план.

В момента наистина съм в отлично здраве. Вярно е, че генетично съм слаб – баща ми (бог да го прости), дядо ми също бяха с моите килограми. Но за анорексия или за влошаване на здравословното ми състояние и дума не може да става.

- Според тиражираните новини, вие сам сте споделили за този Ваш проблем. Давали ли сте такива изявления в пресата въобще?

- Понеже нямаше как да не се забележи, че съм отслабнал много, казах, че съм вървял по пътя към анорексията. За мен това е много тежко заболяване, но никога не съм казвал: да, аз имах анорексия. Имаше период, за който ви споменах, когато наистина не можех да поемам храна. Да, водих борба да си върна отново килограмите. Но всички знаят, че е доста трудно понякога както да отслабнеш, така и да качиш килограми. Но твърдо не бих искал да категоризирам моето отслабване като анорексия, защото това заболяване е наистина много страшно. Тази форма на заболяването, която се описва в най-различни вестници, никога не съм я имал.

Втора лъжа

- Вярно ли е, че сте загубили рано баща си, починал от рак, и е трябвало да се грижите за болната си майка още като дете.

- Не, това няма нищо общо с истината. Загубих баща си преди две години – на 31 декември 2014 г., ако трябва да бъда точен. Майка ми се бори с онкологично заболяване от 2011-а. Втория път, когато й откриха отново рак, месец по-късно диагностицираха и баща ми, но за него лекарите не можаха да направят нищо.

- А това, че от малък сте на сцената като модел, не се ли отрази на психиката ви? Имахте ли това детство, както и вашите връстници?

- Аз от малък исках да стана актьор – още когато бях на 4 години. Моделството за мен беше един заместител на театралната сцена. За пръв път отидох на театър (моите родители ме заведоха) на четири години. И в края на представлението ги попитах: мамо, тате, тези хора знаят ли, че ги гледаме? Тогава те ми обясниха, че това са актьори и всъщност това е тяхната професия. Затова казвам, че моделството ми беше като заместител.

Майка ми и баща ми през цялото време бяха неотлъчно до мен – в детските ми години, а и след това. Моделството не ми се е отразило по никакъв негативен начин на детството, защото имах време да излизам и да играя пред блока, имах време да се цапам, да правя всички неща, както и другите деца. С тази разлика, че имах едно по-различно хоби от тях – да ходя на снимки. Което, всъщност, ми беше и доход, макар и на толкова ранна възраст.

- Мечтата Ви е била да станете актьор. Завършили сте висше образование по актьорско майсторство. Кое е Ви разочарова и защо не практикувате професията си?

- Според мен нещата сега в България не са добре устроени за хората, които искат да пробият с таланта си. Поне това, с което съм се сблъскал досега лично, по никакъв начин не ми дава надежда, че един млад човек може да успее сам. Аз съм много благодарен за това, че още в първи курс успях да се докосна до професионална театрална сцена, с наистина много големи актьори, от които да науча много. Това беше една страхотна случайност.

Но след това се сблъсках с много предложения за компромиси със себе си, които отказах. И за жалост, в момента не правя това, което искам, но се надявам, че в някакъв момент ще бъда забелязан и нещата ще се случат по начина, по който на мен би ми се иска да стават.

- Това, което споделихте сега, никак не се връзва със скандалите, в които Ви замесват напоследък – връзки с политици и с Димитър Динев. Можете ли да продължите да бъдете така откровен и да коментирате по-лични неща?

- Аз дори не знаех това име, докато не прочетох „новината” за себе си в медиите. Тогава разбрах за съществуването на въпросния господин. Няма нищо, което да ме свързва с него или с жената, родила детето му. Не ги познавам!

Що се отнася до това, че имам връзка с политици – категорично го отричам. В моето обкръжение няма такива хора. Аз съм обграден от артисти.

Дори и приятелска връзка нямам с хора от тези среди – така че дори ми е някак странно да го коментирам. Отказах няколко телевизионни интервюта по тази тема, защото не бих дал повече гласност на нещо, което е тотална лъжа, изсмукана от нечии пръсти. Сега за пръв път го коментирам пред вас.

- Друг неудобен въпрос: лицето Ви прилича на кукла. Вие отричате да сте си правили пластични операции, за да приличате на Кен. Защо не искате да бъдете с истинското си лице, а да приличате на кукла – куклата няма емоции? Чувствате се уязвим и искате да прикриете истинските си чувства ли?

- Не само че не искам да приличам на куклата Кен, но и нямам корекции по лицето. Всичко тръгна от чуждите медии, които ме определиха като български двойник на куклата Кен. Аз нямам никаква амбиция да приличам на пластмасова фигурка. Въпреки че, ако трябва да бъда честен, се възползвам максимално от създалата се ситуация, защото имам ангажименти в чужбина, получавам доста добри предложения. Явно това привлече някакъв интерес.

Единият вариант беше да го оставя в пространството, другият – да взема каквото мога от ситуацията. И аз избрах второто. Но не желая да приличам на Кен, а още по-малко да си правя корекции или да прикривам нещо, което не харесвам в себе си.

- И накрая – щастлив човек ли сте в момента?

- Чувствам се наистина щастлив, поне в този период от живота си. Някак си съм и спокоен вече, тъй като здравословното състояние на майка ми се подобрява. Бях започнал да получавам паник атаки, които вече ги няма – почти изчезнаха. Чувствам се обичан и обичащ... В една прекрасна връзка съм. Моите приятели ме подкрепят изключително много.

Като цяло няма нещо, което да ме вади от зоната ми на комфорт, поне в този етап от живота ми, освен тези публикации, които днес малко ме изкараха извън релси, тъй като имаше заглавие, в което казват, че си отивам... Но аз не си отивам! Това наистина малко ме притесни, дори и ако трябва да бъда честен, ме обиди и ме натъжи. Но всеки си изкарва хляба по начин, по който може...

- Кой е другият човек във вашата прекрасна връзка сега?

- Това ще го запазя само за себе си. Не искам въобще да коментирам любовния си живот. И още една хубава новина: възстановявам едно мое дипломно представление, в което участвахме целият ни клас. Ще се играе в софийски театър и не само като гостуващо представление. Това е танцово-пластически спектакъл, доста абстрактен и мисля, че ще е интересен за зрителите.blitz

Едно интервю на Милена ВАСИЛЕВА