Тя почина в неделя, единственият ѝ почивен ден

Това се случва преди 54 години, в неделя сутринта, когато 87-годишната дизайнерка решава да си почине от работата върху нова колекция.

Това се случва преди 54 години, в неделя сутринта, когато 87-годишната дизайнерка решава да си почине от работата върху нова колекция в дома си - огромен апартамент в най-луксозния хотел в Париж - и внезапно умира. Светът сприра, когато Коко Шанел (1883-1971), създателката на костюма от туид, ватираната чанта и „парфюма на века“, умира.

Към момента на смъртта ѝ повечето французи са ѝ простили, че е сътрудничила на нацистите по време на окупацията на Франция през Втората световна война. Но през 90-те години на миналия век тази тъмна глава от биографията ѝ излиза на повърхността. Шанел прекарва войната в своя 188-квадратен апартамент в „Риц“ заедно с любовника си, аристократичен немски офицер, барон Ханс Гюнтер фон Динклаге, и двамата заминават за Швейцария след освобождението. Тя се връща в апартамента си в „Риц“ едва през 1954 г.

Шанел нарежда след смъртта ѝ никой да не бъде допускан в прочутия ѝ дом в „Риц“ с изключение на семейството ѝ - две племеннички и един племенник. Три дни по-късно, на 13 януари, хиляди хора се събират пред църквата „Мадлен“ в Париж, за да присъстват на погребението на Шанел, след което тялото  ѝ е положено в гробището в Лозана, Швейцария. Оттогава гробът ѝ е място за поклонение на нейни почитатели от цял свят. В този ден никой не си е представял, че нейната марка ще се превърне в бизнес за 100 млрд. долара, създаден от Карл Лагерфелд.

Последната ѝ колекция, подготвена в шивашкото ѝ ателие на улица „Камбон“ малко преди смъртта ѝ, е представена на 26 януари. „Черното е вечно“, казваше тя. Нейното убежище също е облечено в черно. Дизайнерката, перфекционистка до най-малкия детайл, декорира апартамента си в „Риц“, като донася велурения си диван и китайските паравани от работилницата си на улица „Камбон“. Стаите са осеяни с талисмани, някои от които изобразяват нейния звезден знак, лъва, а други - пшеница, символ на щастие и просперитет. Тази символика на пшеницата дори се появява под формата на картина, предложена от приятеля ѝ Салвадор Дали.

След обявяването на смъртта ѝ следва многобройни почести, включително и от колегите ѝ от модния бранш. Пако Рабан я описва със следните думи: „Шанел дойде със своята фина, модерна, удобна за живота линия и взриви всички със своята модерност. Възхищавах ѝ се, защото беше трезва. Тя умря в пълната си слава“.

„Тя се изразяваше с рядка острота. Нейната транскрипция на елегантност в роклите ѝ имаше същото качество“, потвърждава Пиер Балмен, който си спомня за нея като за „интелигентен човек“, чийто девиз е: „винаги сваляй, винаги разсъбличай, никога не добавяй; няма друга красота освен свободата на тялото“.

Мнозина ще запомнят модерността на Габриел Шанел и нейната готовност да върви срещу тенденциите в модата по нейно време. Разчупването на кодовете е нейна специалност, тя не познава половите бариери и прекарва голяма част от кариерата си в деконструиране на самите основи на традиционната мода.

Momichetata.com