Смърт в огледалото

Това се случва във Франция през 1997 г. Преди около 500 години, в разгара на битката с вещиците, то вероятно би изглеждало нормално, но в наше време звучи доста странно. И така, търговци на антики се обръщат към представители на пресата с молба да предупредят любителите на старините, че те в никакъв случай не трябва да купуват огледало, на което е написано „Louis Arpo 1743”, пише "Монитор".

Антикварите уверяват, че за времето на своето съществуване, преминавайки от едни ръце в други, това огледало е станало причина за гибелта на минимум 38 души. А неочакваното им поведение било продиктувано от това, че трагично известното огледало е изчезнало. Това станало ясно, след като професор по криминалистика поискал разрешение да го снима като илюстрация на своите лекции. „Огледалото е било съхранявано в полицейски склад от времето, когато става причина за гибелта на двама души през 1910 г. - разказва ръководителят на Парижката асоциация на търговците на антики Емил Френе.- Но неизвестно кога и неизвестно кой е проникнал в склада и е похитил редица вещи, сред които попада и огледалото.

Смятаме, че крадецът може да се опита да го продаде. Затова се стараем да разпространим колкото се може повече информация за това огледало, за да може потенциалните купувачи да проявят предпазливост и веднага да се свържат с властите”. По време на процеса на тези „огледални” убийства се изказват различни предположения. Някои считат, ме огледалото на Луи Арпо провокира мозъчни кръвоизливи, след като отразява по определен начин лъчите на светлината. Други смятат, че за това допринася заложената или натрупаната в него отрицателна енергия. Трети смятат, че то просто капан за души. Но до единно становище така и не се стига. А след загубата на огледалото разгадаването на тайната му става още по-трудна задача. Старчески неволиШвейцарският лекар, учен, алхимик, астролог и философ Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, по-известен като Парацелз, излиза с теорията, че подобно на магнит, огледалото е в състояние да привлича и задържа на повърхността си отровни изпарения. Италианският философ, теолог, астролог и поет Томазо Кампанела дорисува тази мрачна и страховита картина. „Старите жени, чиято кръв едва се процежда и от чиято уста излиза вонящ дъх, когато се погледнат в огледалото, установяват, че то е потъмняло от капките влага на тежките им дихания, които се наслояват върху студеното и ясно стъкло и се кондензират. А тъканта, върху която попада тяхната слюнка, започва да гние. Ако старицата спи в непосредствена близост до дете, то неговите дни се съкращават, а нейните се удължават, така че детето ще загине” (Томазо Кампа-нелла, Del senso delle cose e della magia, IV, 14).

След сто години този въпрос активно обсъждат и френски учени. В публикация на Парижката академия на науките от 1739 г. може да бъде прочетено следното: „Когато една стара жена се доближи до съвършено чисто огледало и прекара пред него повече време, отколкото е необходимо, огледалото усвоява голямо количество от нейните лоши сокове. Химически изследвания показват, че те са силно отровни”.Именно с тези свойства на огледалото някои изследователи обясняват народното поверие, че не трябва човек да се оглежда, когато е болен. Опират се на това, че по време на болест и дори просто при лошо настроение от кожата на човека и дъха му се отделят отровни вещества, които се оказват на повърхността на стъклото.

По този начин, докато се изпаряват, те могат да увредят здравето на този, който употребява подобно „отровно” огледало. Това е така, но причината за многобройните смъртни случаи, които се свързват с огледалото на Арпо, по-скоро не е свързана с химически утайки. Те, както е известно, лесно се отмиват с вода. Съмнително е в продължение на два века и половина огледалото да не е мито нито веднъж. Съвсем друго е, ако то може да трупа, съхранява и предава някаква информация. Тоест, ако притежава някаква памет.Безмълвен свидетелОгледалото у дома често е ням и единствен свидетел на всичко, което се случва там. Пред него се разиграват драми и трагедии, както и комични сцени.

Представете си какво би било, ако огледалото можеше да демонстрира целия този запас от картини, спомени, епизоди, които са се отразявали в него. Би се получил наистина невероятен филм. Но трезвомислещите са наясно, че образите, веднъж отразени в огледалото, изчезват безследно, за да отстъпят място на други. „Огледалото – пише в своята книга „Литературни огледала” А. Вулис, - това е настояще и само настояще, без минало, без бъдеще. Огледалото е олицетворение на амнезията. Това са прииждащи и оттичащи се в забрава мигове и картини, които преминават в небитието, както водата в пясъка...”Всъщност, това не е точно така.

Има достатъчно изследователи, които залагат на друго мнение – подобно на кинокамера огледалото е в състояние да запечатва събитията, които произтичат пред него. Д-р Ханс Берендт от Израел провежда интересен експеримент с жена, която притежава свръхчувствителни способности. Той я кара да опише усещанията си за неизвестни за нея предмети, които са скрити във вътрешността на две еднакви кутии. Оказва се, че едната кутия предизвиква у жената усещането за силен тласък, като при взрив. Докато другата й навява асоциации с амфитеатър с огромни древни амфори. Когато отварят кутиите се вижда, че в едната е имало парче стъкло от огледало, което се е пръснало на парчета в момент на силен взрив, отнел живота на десетки хора в Ерусалим.

В другата лежат старинни римски монети, намерени от археолози във Витлеем. „Ние оставяме върху всичко отпечатъците на своята личност – твърди докторът на биологичните науки П.П. Гаряев. – С такива следи е пронизано буквално всичко край нас – самата атмосфера, предмети, вода и въздух. И това се отнася както за следите от живи хора, така и за следите от тези, които са си отишли”. Научно откритие, направено неотдавна, потвърждава версията за паметта на огледалата. Става въпрос за експеримент, осъществен от сътрудници на Института по проблеми на управлението на Руската академия на науките. В хода на изследванията си докторът на биологичните науки П. П. Гаряев и кандидатът на техническите науки Г. Г. Тертишин се сблъскват с редица странни ефекти, които описват подробно. Най-интересен е изводът, че генетичната информация се запомня, а впоследствие и излъчва от огледалото.

Спомени от предишен живот

Блуждаещи погледи и тревожност, граничеща с паника, хронично недоспиване и отпадналост – до това състояние достигат двама московчани. Симптомите на „заболяването” им са еднакви – те не могат да се наспиват, защото сънуват редовно кошмари, свързани с огън. Той е в горяща кола, от която не може да се измъкне. Тя се опитва да изгаси пламналата си рокля. И двамата се будят с усещането, че кожата им е била опърлена от пламъците. Не смеят да си легнат, защото се опасяват, че ужасът отново ще се повтори.Всичко започнало, след като съпрузите вкарали в дома си старинно огледало, което много харесали и купили изгодно. Окачили го в спалнята си. По съвет на познат психолог те преместили антикварната вещ в друга стая.

Като с магическа пръчка кошмарите изчезнали. След време се сетили да попитат старицата, от която купили огледалото за историята му. Тя разказала, че огледалото било на нейния брат. Той загинал, след като се подпалил с газена лампа. Пожарът се разгорял в стаята, където било поставено огледалото. По странен начин кошмарът се пренесъл и при новите собственици на огледалото.И така, изследователите са категорични, че огледалото помни. Може би не конкретни сцени, а по-скоро състояния. С други думи - паметта на огледалото е свързана със смисъла на събитията, които произтичат край него. Когато в съзнанието на човека възникват образи, близки по характер до тези, които са били „записани” в огледалото, то той разшифрова и интерпретира смисъла им. Наяве излизат само тези образи, които са близки до личния му житейски опит и разбирания.