Синът на певеца! Кристиян Гуджунов: Ванга казала на баща ми да се пази от вода и тя се оказа фатална за него

Момчето си отиде. В края на миналия месец Борис Гуджунов навърши 74 години и посрещна рождения си ден в болница в тежко състояние. На 14 юни той се предаде и замина да пее на небесната сцена. Водим емоционален разговор с неговия син Кристиян, който след разтърсващата изповед неотдавна единствено пред „ШОУ”, разкрива още по-дълбоко душата си в този момент. Вярвайки, че баща му със сигурност го слуша и гледа отнякъде.- Крис, съжалявам за загубата ви! След първия ни разговор ми се искаше следващото ни чуване да е по-обнадеждаващо. За жалост, се оказахте лош пророк, казвайки, че баща ви едва ли ще дочака управниците да изпълнят обещаното през есента…

- Уви, така се получи!… Но даже не съм лош пророк, а пророк реалист, ако мога така да се изразя. И днес (неделя - б.а.) дори предрекох нещо още по-драстично – според мен вече никой нищо няма да получи! Вече сме почти убедени в това. А днес дори разбрах, че съболезнователен адрес от нашите управници все пак има, въпреки че никой не се свърза с мен. Разбрах за него в ефир… Така че според мен тези пожизнени награди, както ги определиха, са загубена кауза!

- Ако в предния ни разговор ви казах, че състоянието на баща ви е нещо като публично послание на цялата ни култура, която издиша, то сега можем да кажем, че с него си отиде и надеждата за нея…

- Помня тази метафора от първия ни разговор, наистина е силна. Но тя, културата, за съжаление, отдавна я няма… И, да, ако можем да говорим за нейното съществуване изобщо, може би бихме имали предвид останалите дейци от поколението на баща ми, които, за съжаление, намаляват драстично.

- Колкото и да сте виждали и усещали състоянието на баща си, човек никога не може да бъде подготвен за този момент. Въпреки че в момента ми звучите като един силен човек, който обаче само той си знае какво му е в действителност…

- Да… Негов син съм, трудно е. Майка ми е тук, до мен. Трябва да съм силен и заради нея, защото и да си е мислела тя, че е подготвена, както казахте и вие, човек никога не може да се подготви за такова нещо… Силни сме и заради нея. И подкрепата е голяма – не само от мен, но и от колегите на баща ми. Днес проведох много разговори и вече е организирано, каквото трябва. Има дата и час, на които всеки, който поиска, може да се сбогува с баща ми - вторник, 16 юни, от 14:30 ч. в църквата на Централните софийски гробища

Ще бъде по-дълго от обикновено, защото подозирам, че ще има много хора, които ще поискат да дойдат, да му отдадат последна почит. Имахме малък проблем, защото искахме да направим поклонение, но така и не се стигна до това осъществяване, защото идея си нямам какво точно трябва да се направи, кой трябва да го направи… и затова се спряхме на тази опция. За да може и всеки, който желае, да има времето да се сбогува с него за последно.

- Като казвате „за последно”, се замислих за това, че хората, които се занимават с изкуство, със сигурност са вечно живи – чрез творбите, стиховете, песните си… В случая песните на баща ви носят не само неговия глас, но и частица от него.

- Да, разбира се. Наистина е така, както казвате, много е правилно това. Но има и друго – както казах днес – баща ми се отърва най-накрая от всичкото това! Звучи малко по-грубо, но такава е реалността. И аз съм вече убеден, че той е на едно по-хубаво място и живее живота, който трябваше да живее през всичките тези години тук…

Вече нито го боли, нито му е обидно, както беше

...Аз наистина нямам думи да опиша всичкото това. Нито един представител на тези, които управляват тази държава, не се свърза с мен!… На мен вече по подразбиране ми е обидно. Даже нямам дума да го нарека това чудо! Разбрах, че са ни предложили, евентуално, ако нямаме с какво и как да организираме изпращането, те да го свършат вместо нас… което предложение получих към 15 ч. следобед, когато вече всичко бях организирал...

Забравени са и съвестта, и отношението. Начинът на живот на тези хора ги деформира страшно много. И алчността им, и цялата тази борба за това всеки да придърпва килимчето към себе си и да гледа само себе си. Жалко е! Изходът от това е просто неизбежен – особено пък при такива обстоятелства. Блиц