Притча за любовта и времето

Кой може да каже какво е любовта. Освен, че е чувство, което е карало сърцата, душите и мислите да летят. Да копнеят. Да плачат. И да разбират колко са щастливи…

На един остров живеели всички чувства – Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, даже и Любовта.

Но един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне. Затова всички приготвили лодките си и отплували.

Единствено Любовта се заинатила и искала да остане до последния възможен момент.

Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ. Богатството преминало покрай Любовта…, а Любовта казала:

- Богатство, вземи ме със себе си.

- Не мога – отговорило Богатството… – Имам много злато на кораба си и няма място за теб.

Тогава Любовта решила да помоли и Суетата, която също преминала в красив кораб:

- Суета, моля те помогни ми.

- Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – отговорила Суетата.

Тъгата била наблизо, затова Любовта помолила и нея:

- Тъга, позволи ми да избягам с теб.

- Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама.

Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала.

Внезапно се чул глас:

- Ела, Любов, аз ще те взема със себе си!

Този глас бил на непознат възрастен.

А Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му.

Ето, че пристигнали на сушата. Той продължил по пътя си.

Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:

- Кой ми помогна?

- Помогна ти Времето – отговорило Познанието.

- Времето? – почудила се Любовта, – Но защо Времето ми е помогнало?

Познанието се усмихнало и отговорило:

- Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!Beu. bg