Преливат с уиски Васил Илиев

Патрулка дежуреше пред входа на леля Венка

Майката на Васил Илиев не отиде на помена на сина си за 20-ата година от смъртта му. Докато течеше молитвата в памет на Императора, леля Венка остана в панелката си в Кюстендил, видя екип на "България Днес".

Майката на Васил прекара часове на балкона си

Най-близките на основателя на ВИС не го забравиха и се събраха на гробището в Кюстендил в събота. Това бе денят, в който преди точно две десетилетия Васил Илиев бе застрелян в кабриолета си на път за ресторант "Мираж".

Още около 10 часа хората, отишли в парка, за да почетат близките си и да използват слънчевото време да поспретнат последните им домове, забелязаха, че става нещо необичайно. Върволица от черни джипове започва да влиза в гробището и мощните машини паркират под сянката на кипарисите на една от алеите. Яки момчета с изпънати черни фланелки, скрили бицепсите си по кожени якета, скачат от тях, сграбчили букети цветя, и започват да се събират около последния дом на Васил Илиев.

Сестрата на Императора бе подготвила всичко за церемонията

Посреща ги сестрата на Васил и Жоро Мариана, която между приготовленията за помена успява да раздаде свещички. На гроба вече е поставила любимия на Императора скоч, кенче кола и по настояване на свещеника - бутилка вино. Предвидената за 11 часа служба закъснява малко, за да бъдат изчакани последните, много от които пътуват от София. Здравеняците използват времето, за да побъбрят, като темите варират от това как са половинките и децата до обстойни прегледи на различни наказателни дела в съдилищата. Не липсва черният хумор, докато се обсъжда смъртта на авер, открит прострелян, заключението за когото е самоубийство.

Николай Цветин не забрави Васко

"Да не са му помогнали. Да не е както Немцов, който се самоуби с 6 изстрела в гърба." После започват да изброяват онези, които не са успели да почетат Императора заради ангажименти около провеждащия се през уикенда в София международен турнир по борба "Дан Колов - Никола Петров".

"Как се изнизаха 20 години, все едно беше вчера", прошепват в компанията на един от най-близките приятели на Васил и Жоро - Николай Цветин.

Накрая всички очаквани се събират и свещеникът извисява глас. Хората около съседните гробове, които и преди това почти не смеят да говорят, съвсем затаяват дъх и в тишината се разнася само църковното песнопение, насичано от щракането на запалките под фитилите на свещите. Вятърът едва разклаща черешите, от които като сълзи се откъсват цветчета. Всичко приключва за минути, след което приятелите на Императора хапват жито, отпиват уиски и след като се сбогуват с Мариана, скачат обратно в джиповете, до които чинно чакат гардовете и шофьорите. Накрая остават само охранителите, които от 20 години денонощно пазят гроба на боса, за който се носят легенди, че, освен че почиват тленните останки на основателя на ВИС, е скрито и злато.

През това време майката на Васил Илиев неотменно бди на балкона на апартамента си, сякаш чакайки чедото й да се върне. Докато тече поменът, пред входа й е спряла патрулка на кюстендилската полиция, която по сигнал се отдалечава, когато мероприятието на гробището привършва. Близка на леля Венка споделя, че пропуснала панихидата, защото не искала да се разстройва и предпочела да остане сама с мъката си. Тя редовно посещава гробовете на синовете и съпруга си и седяла с часове край тях.

Васил Илиев бе прострелян в кабриолета си

Последователите го забравиха

Докато в Кюстендил течеше траурната церемония за 20-ата година от смъртта на Васил Илиев, групите във Фейсбук, в които последователи се кълнат във вярност до гроб на Васил и брат му, се изпълниха с жалейки. Хората обсъждаха, че днес нямало да е такъв хаос в държавата, ако Илиеви били живи. Феновете на ВИС обаче останаха да висят пред компютрите, въпреки че по-рано имаше призиви всички да се съберат за помена. Почти никой от тях обаче не се появи край гроба.

Изпращат го като Гунди

Христо Стоичков е един от петте хиляди души, присъстващи на погребението на Васил Илиев. И до днес се смята, че след това на Георги Аспарухов-Гунди поклонението пред тленните останки на основателя на ВИС е най-мащабното в България. Заради погребението на Императора пътят София-Кюстендил е затворен от полицията. Допуснати са само около 250 автомобила, които рано сутринта се отправят в колона към града на черешите. Градската управа на Кюстендил също засвидетелства уважение към покойника – черни флагове са спуснати от прозорците на кметството, в много държавни и частни фирми работниците са разпуснати.

В траурната процесия Жоро Илиев, който почти непрестанно е пиян след убийството, споделя с кюстендилския общественик Валери Ненов, че знае кой е поръчал батко му и ще отмъсти за него. Следват поредица убийства на фигури от подземния свят, но и до днес не е ясно дали Главния е изпълнил заканата си. Убийците не са разкрити, но най-често са спрягани имената на Милчо Бонев - Бай Миле и Сретен Йосич.

В челните редици на процесията е и Кристина, 21-годишната приятелка на Главния. Плътно е заобиколена от кортеж с приятелки. В черно е, носи тъмни очила, на моменти губи опора и залита.

Слави Трифонов, който е известен като близък приятел на Васил Илиев, обаче така и не е забелязан сред тълпата.