Предозиране: Превърнаха „На прощаване” в македонска народна песен без автор

Стихотворението на Христо Ботев "На прощаване" е превърнато в македонска народна песен без автор. Това разказа пред БНТ проф. Ана Кочева от Института за български език на БАН.

В книгата, която БАН издаде за Република Северна Македония, са описани много такива примери и те наистина са чудовищно много на брой, коментира проф. Ана Кочева от Института по български език към БАН.

"Това, че Ботев е "препет", (термин, който се използва в Р. Северна Македония - препеване), не е нещо, което ни изненадва, защото от мига, в който е създаден т. нар. македонски книжовен език, започва лавинообразна подмяна на фактите: като се мине през творчеството на всички възрожденски писатели, навсякъде, където те се декларират като българи, този етноним български просто се заличава, сборниците "Български народни песни" и на братя Миладинови, и на Марко Цепенков и на редица наши книжовници са наречени просто сборници или пък Народни песни, или направо Македонски песни. Граматиките, които са на български език, също стават граматики на македонския език", каза още професорът пред БНТ.

И така съвсем естествено според нея, достигаме до стихотворението на Ботев, което се открива в речник на македонската народна поезия. Тя даде за пример и песента за Райна Княгиня, която също се открива в сборник за македонски народни песни.

Книгата на БАН съвсем съзнателно е около 60 страници, за да може лесно да се възприема, бързо да се чете, включително от партньорите ни в Западна Европа, тя съществува и на английски език, коментира проф. Кочева. И допълни:

"На тези 60 страници в Република Северна Македония в много бърз и спешен порядък отговориха с 4 тома от по 700-800 страници. Това беше една много отчаяна реакция".

Според нея, имаме всички доказателства и аргументи, за да кажем, че македонският е прекодифициран български книжовен език и малко се греши в общественото пространство, когато се артикулира, че македонският е диалектна форма на българския. В Република Северна Македония има много диалекти.

"Това, което се случва през 44-та година, когато се свиква първата езикова комисия, която трябва да изработи този нов език, е много показателно и ние сме го прочели в стенограмите, там всички много ясно си дават сметка, че този език не може да се създаде и да съществува по пътя на естествения развой", обясни още проф. Кочева.

По думите й, лексиката вече е сърбизирана, влезли са много чуждици и съвсем целенасочено се прави всичко възможно, за да може македонският да се раздалечи от българската книжовна норма. Обаче когато става дума за граматика, там цялата структура на македонската норма е българска по своя характер./trafficnews.bg