Празнуваме Трифон Зарезан, прекрасни имена черпят и за Свети Валентин, спазват се строги обичаи 

Българската православна църква почита днес по стар стил паметта на Свети мъченик Трифон. Хората са добавили към името на празника Зарезан, тъй като се празнува в началото на пролетта, когато започва резитбата на лозята. 

Свети Трифон е роден в Малоазийската провинция Фригия, гр. Аламия. Тази област се смята за една от прароднините на лозята и виното. Още на 17-годишна възраст Трифон си спечелва голяма слава, като излекува дъщерята на римския император Гордиан III. 

Наследникът на Гордиан обаче – Деций Траян е непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се откаже от вярата си и загива като мъченик. 

Първоначално денят на Свети Трифон се отбелязва на 14 февруари, но от 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар, датите се изместват и паметта на Свети Трифон мъченик се почита на 1 февруари, а Денят на Лозаря – на 14 февруари. 

Свети Трифон се счита за покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята. Обичаите повеляват да се омеси хляб и да се приготви кокошка, пълнена с ориз. 

На 14 февруари Българската православна църква отбелязва църковния празник на Успението на Св. Кирил Славянобългарски. Константин Философ, наречен Кирил, произхождал от семейството на знатните солунски славяни - Лъв и Мария. 

Учил е в Магнаурската школа в Цариград. Завършил образованието си с прозвището Философ и бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани различни поръчения с обществен характер. 

Отегчен от суетата на този свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където създали азбука и превели свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи. Кирил починал в Рим на 14 февруари 869 г. и бил погребан в църквата "Св. Климент Римски". 

Католиците днес пък почитат Свети Валентин, покровителят на влюбените. Прието е, че на тази дата влюбените изразяват любовта си един към друг, като изпращат поздравителни картички, бонбони във формата на сърца или цветя. 

Свети Валентин е живял през ІІІ век, по времето на император Клавдий ІІ Готски. Тогава на императора му хрумнала идеята, че ако браковете бъдат забранени, ще има повече мъже, доброволци за армията. Свещеникът Валентин обаче не спазил забраната и продължил да венчава влюбени двойки. Заради това бил екзекутиран точно на 14 февруари. 

Признателните римляни изпратили свети Валентин с цветя и сладки. Именно оттогава това са най-често разменяните подаръци на този ден. По-късно Валентин бил канонизиран за светец и признат от католическата църква за покровител на всички влюбени. Въпреки че Денят на влюбените се празнува в католическия свят, той се чества от повечето млади хора по цял свят и у нас. 

Обичаи 

Обичаите повеляват да се омеси хляб – пресен или квасник, да се свари кокошка, която по традиция се пълни сориз или булгур. Като се свари кокошката се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, взематкосерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. 

След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. 

Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете! “. 

Царят отговаря на благословията с„Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. 

Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните – за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците. 

Празничната трапеза 

Тя трябва да бъде приготвена с необходимото внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, за да приготви прясна пита. За целта са необходими единствено 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, за да остане само най-чистото от него. След това трябва равномерно да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. 

Тестото се меси докато започне да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята предварително фурна. След като питата е готова, се покрива с памучна кърпа, за да не изсъхне кората ѝ. 

Като основно ястие по стар български обичай се препоръчва пълнена кокошка с ориз или булгур. 

На 14 февруари имен ден празнуват Трифон, Трифона, Трифко, Трифо, Трифул, Трифа, Труфула, Тричко, Тичо, Фунчо, Фуне, Светлозар, Зарко, Зара, Лозан и Лоза.