Поучителна приказка: Не разкривай душата си пред всички, не хвърляй бисерите си пред свинете

- Какво да правя? - През сълзи попитала тя. Винаги се опитвам да се отнасям добре с хората, никого не наранявам, помагам с какво мога. И въпреки, че с всички съм добра, често вместо благодарност и уважение, получавам обиди и иронични усмивки. Дори някои се отнасят открито враждебно с мен. За нищо не съм виновна и е толкова несправедливо и обидно!

Посъветвайте ме какво да направя!

Мъдрецът я погледнал с усмивка и казал:

- Съблечи се гола и се разходи из града така!

- Полудяхте ли ?!, казало момичето

- Ето виждаш ли ! - усмихнал се отново мъдрецът. Да покажеш голото си тяло пред хората се срамуваш. Защо тогава ходиш по света с гола душа? Тя е отворена врата. Всеки, който пожелае влиза в твоя живот и ако вижда твоите достойнства като отражение на собствените си пороци, той се старае да те обиди, оклевети, унижи. Не всеки има смелостта да признае, че някой е по-добър от него.

- Виж тези прекрасни цветя! Много години се грижа за тях и ги поливам, но нито веднъж не съм видял как се разпукуваат пъпките, макар че след това се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях. Бъди като цветето, Открий сърцето си пред хората бавно и незабележимо.

Виж кой е достоен да бъде твой приятел и да прави добро, като полива цветето с вода, и кой къса листенцата и ги тъпче с крака. "Момиче, не хвърляй бисерите си пред свините!"