Поучителна история: Сърцето коeто носи омраза, не умее да приема, нито пък да дава любов!

Учителката поискала от студентите си да вземат в торбичка няколко картофа, и на всеки картоф да напишат името на човека, който мразят и презират. Когато децата изпълнили нейната препоръка, учителката им дала и друга задача, т.е. да носят торбичката с картофи винаги със себе си, където и да отидат,  две седмици.

Учениците отново се съгласили. Минала се една седмица, но започнала да се разпространява неприятна миризма от торбичката, защото картофите са се развалили. Колкото повече време минава, толкова миризмата става по-неприятна. След като студентите приключили със задачата, учителката ги попитала как са се чувствали, докато носят чантата с картофи постоянно със себе си. Децата започнали да се оплакват, за някои от тях задачата е била прекалено тежка, а на всички им е пречила неприятната миризма.

Тогава учителката им казала следното:

Както вие се чувствахте по време на задачата, така се чувства и вашето сърце, когато изпитвате омраза към хората. В сърцето винаги ще има тежест, винаги нещо ще ви тежи и ще ви създава безпокойство, от вашите сърца ще блика омраза и враждебност, както смрадта се разпространява от торбичката с развалени картофи. Ако не сте в състояние две седмици да носите чантата с картофи, представете си как им е на тези хора, които цял живот носят омраза и злоба в сърцата си? В това сърце изпълнено с лоши мисли, просто никога няма място за любов. Това са хората, с празен живот ... Никога не позволявайте на сърцето да се превърне в чанта с развалени картофи. Това сърце никога няма да бъде щастливо ... Това сърце не умее дава, нито да получава любов, това е каменно сърце!

Превод по popara.mk