Помните ли отец Ередия от "Осъдени души"? Ян Енглерт: Човек остарява красиво или грозно според характера си

С почетния знак на българското Министерство на културата „Златен век" - печат на Симеон Велики, снощи бе удостоен прочутият театрален и филмов актьор и режисьор проф. Ян Енглерт. Церемонията бе във Варшава, където министър Вежди Рашидов е на работно посещение.

Ян Енглерт е роден на 11 май 1943 г. През 70-те години на ХХ век нашумя у нас с ролята на отец Ередия от филма “Осъдени души” на Въло Радев. Лентата е в Топ 10 на най-любимите български игрални филми през изминалото столетие. От 2002 г. Енглерт е артистичен директор на най-голямата полска трупа – “Театър народови” във Варшава. Ето какво споделя актьорът режисьор пред полски медии:

- Пан Енглерт, Оскар Уайлд е казал, че истината за човека е митът, който той създава за себе си, а не това, което мисли и прави. Вие опитвате ли се да създавате представата на хората за вас?

– Всички си създаваме визия – не само в професионалния, а и в личния си живот. Особено когато започваме някаква игра. Важно е ясно да разграничаваме кое е мит и кое – истина. В желанието си да блеснем пред околните, повтаряйки едни и същи истории, все повече ги разкрасяваме. И след 10 години повтаряне на все същите неща 99% от хората вече вярват в собствените си представи, които обаче нямат нищо общо с истината. В умението да пресяваме мита от действителността е може би цялата тайна на нормалността.

– Никога не сте се старали да сте идол на тълпите, не желаете да ви третират като комерсиален актьор, не се водите по вкуса на зрителите... Нарекоха ви любимец, който върви срещу течението – това ли е истината за вас?

- “Никога” звучи прекалено. Все пак навремето носех алебардата. Да, не съм пълзял, не съм се кланял, но мечтаех да съм популярен. Имах късмет и на 27 г. станах известен. Макар навярно да не съм толкова талантлив, колкото други мои колеги, не ми трябваше да се старая особено нито за популярност, нито за роли или пари – всичко се случваше някак извън мен. Щастливец съм.

- Колегата ви Кажимеж Куц твърди, че от вас лъха на XIX век и затова идеално пасвате на “Театър народови” във Варшава...

– Кажимеж Куц винаги е оригинален във формулировките. Да, разбира се, ако можех да избирам, бих искал да живея именно в онези времена, но при условие че ще съм роден на добро място и богат. Тогава са властвали кодексът на честта, принципите на честната игра, истинското, а не фалшивото образование, галантността в отношението към другия пол, романтизмът. В този смисъл съм от ХIX век. Иначе “Театър народови” напоследък стана доста модерен. При нас можете да видите не само класически репертоар, писан преди векове, а и съвременни истории.

- Ръководите националната трупа, а поставянето на пиеси не е само артистично занимание, а и бизнес. Може ли днес това да се прави без спонсори?

– Ако става дума за репертоарни театри, всичките, с изключение на музикалния “Бродуей”, са дотирани. Например в лондонския National Theatre – ако Джеръми Айрънс има договор за два месеца, след неговото изтичане той си тръгва, а постановката бива продавана. Поставят я други театри, с други артисти.

През следващия сезон във Варшава организираме фестивал на народните театри, на който ще дойдат най-големите европейски трупи от няколко десетки държави. Ще разговаряме за това каква е ролята, която трябва да изпълняват подобни театри в Европейския съюз, и как да бъдат управлявани те, за да изпълняват определената им мисия, носейки същевременно и приходи. Основният меценат на “Театър народови” трябва да е държавата, защото той е нейната визитна картичка. Именно културата е една от малкото области, от които не трябва да се срамуваме, защото това е прекрасен начин да промотираме държавата си.

- Мнозина режисьори имат трудности с избора на актьори, тъй като те все по-често се отказват от щат в театрите, за да могат да се снимат в тв сериали. Така ли е и при вас?

– Театърът изисква известни жертви. Това е най-зле платеното място, което би могъл да избере един млад актьор, но 99% от актьорите знаят, че то е единствената проверка на професионалните им умения и единственото място, където човек наистина се развива. Нямам проблеми с актьорския състав, точно обратното – първата лига иска да играе при мен. Отказването от театъра е провокирано най-вече от меркантилни причини, тъй като най-добре се печели от участие в сериали. И на мен ми се е случвало. Преди години от участието ми в десет епизода от един сериал изкарах толкова, колкото за година и половина в театъра. Не познавам нито един известен актьор, освен Марек Кондрат, който тотално би се отказал от театъра като оазис на изкуството – той е единственото място, където днес можеш да избягаш от “виртуализирания” свят.

– Известно е, че харесвате Харви Кайтел – не мечтаете ли за Холивуд?

– Аз съм реалист. Никога не съм имал холивудски мечти, защото знаех, че сбъдването им е невъзможно. Това е много трудно за един англичанин, а какво да кажем за поляк. Кого би могъл да играе той в американски филм? Руски шпионин? Нито един полски актьор няма шанс да влезе в световната екстракласа, дори Даниел Олбрихски и Йоана Пакула са играли във второразредни продукции. Нямам комплекси, сравнявайки се с американските актьори. Ако става дума за театрално актьорство, мнението за поляците по света е доста добро.

- Неотдавна сам режисирахте нова сценична версия на “Иванов” – кое от света на Чехов е изключително важно за вас?

- Чехов е фантастичен писател, невероятно съвременен. Модерността на великите класици е в това, че продължават да бъдат препрочитани. Старая се да съм верен на текстовете, да не съсипвам класиката, а да я интерпретирам по свой начин. Когато за последен път прочетох пиесата “Иванов”, се оказа, че тя е близка до темата, която изключително много ме вълнува – състоянието на губещия или по-точно на губещия интелигент.

- Днешният театър заприличва на филм, не мислите ли?

- Театърът все повече използва филмовия разказ. Иначе казано, спектаклите се монтират “по-кинаджийски”. Актьорите също се стараят да играят като в живота, говорейки небрежно, както си говорим всеки ден. Но мисля, че театърът никога няма да умре, въпреки че има опасност, тъй като вече сме изцяло в интернет. Когато в началото на XX век се ражда киното, а след това и телевизията, също се вещае краят на театъра. Но не стана така. Защото това е единственото място, където зрителят е съучастник в процеса на създаването.

- От години играете тенис – на гените или на упорития труд дължите прекрасната си кондиция?

- Не знам. В зависимост от характера хората остаряват бързо или по-бавно, по-красиво или грозно. Най-лошото е, че сферата на възможностите ни все повече се стеснява. Когато се натрупват годините, човек сякаш губи увереност в себе си. Въпреки че съм “добре обзаведен” генетично, давам си сметка, че оценките ми са все по-малко авторитетни. Лошото остаряване се базира на това, че се придържаме инатливо към някакви убеждения - знаем, че не сме прави, но упорстваме, за да не си помисли някой, че сме слаби. Правя всичко, за да не си позволя да изпадна в подобна психическа слабост. Но старият елен вече е уморен... из. Труд .бг