Невероятната история на единственото бебе, родено в забранената зона на Чернобил

Лекарите казват на майка й, че има тумор, а се оказва, че е Мария - единственото дете, родено в Чернобил след ядрена катастрофа. Изхвърляли я на студа, заключвали я в неотоплена колиба, увивали я в мръсни чували, но тя оцеляла и днес е прекрасна 19-годишна жена, която учи в университета в Киев. 

Животът на Мария Ведерникова, официално несъществуващ, не си струва и една счупена гривна. Тя е трябвало да се роди като мутант. Но се оказва прекрасно здраво дете със сини очи, руси коси, розови бузки и бяла кожа - като ангелче от кутия за бонбони.

Властите не я признават. Но тя дава надежда на хората: Чернобил ще се прероди и ще върне у дома бившите си обитатели.

Чернобилската работничка Лидия Савенко ражда Мария на 47 години. Жената обаче не се готви за раждане, а за смърт.

Лекарите казват на Лида, че има тумор, който не може да бъде отстранен, защото е прекалено късно. "Туморът" си растял и след 9 месеца се родило малко момиченце.

"Лекарите ме убедиха, че съм толкова болна, че не мислех за бременност, въпреки че Марийка беше третото ми дете. В Жълти води останаха да живеят 24-годишната ми дъщеря и 18-годишният ми син", разказва Лидия.

Чернобил й дава Марийка, след като й е отнема всичко, което е имала: съпруг, който изчезва, докато тя е на дежурство в Чернобилската АЕЦ; деца, които вече не се нуждаят от нея...

Така през 1993 г. Лидия Савенко се озовава в забранената зона в незавидното положение на неомъжена жена без жилище и перспективи. Тя се заселва в изоставена постройка и започва новия си живот. Там среща нова любов и заживява заедно с Михаил Ведерников. Постепенно нещата между тях стават много сериозни. "Направих си видеозон и лекарят каза: тумор. Аз обаче се съмнявах. Вече имах две деца и знаех за какво всъщност става въпрос", казва тя. 

Бременността на 46-годишната жена минава леко и съвсем незабележимо за околните. Марийка се ражда на 25 август 1999 година в 1:25 часа след полунощ в радиационната селска къщурка.

"Когато ми изтекоха водите, се досетих, че не съм болна, а бременна. Със съпруга ми пресякохме цял Чернобил, за да търсим копринена нишка, с която да срежем пъпната връв. Докато я търсехме, стана време да раждам. Родих бързо, Миша взе детето, но нямаше с какво да го повие. Нямахме нито пелени, нито дрешки. Все пак не сме чакали бебе", спомня си Лидия в едно свое старо интервю. 

Мистериозната поява на бял свят на Марийка се превръща в легенда. Към порутената къщурка на родителите й всеки ден прииждат хора, които носят по нещо за бебето -  дрешки, играчки, събрани от изоставените къщи в района... Биберон обаче така и не се намерил, защото в Чернобил отдавна нямало бебета.  

Още на втория ден след раждането тя се връща на работа. "Покрай ежедневните задачи минаха 10 дни. Едва след това се обадих в администрацията, за да съобщя за раждането на детето. А там изпаднаха в ужас. Започнаха да ни заплашват, да ни се карат, че държим дете в място с радиация", разказва Совенко.

"Идваха при нас по два пъти дневно. След това започнаха да се появяват приятелките ми. Бяха ги уволнили от работа, защото не са успели да ме принудят да отведа Марийка. След това дойде и директорът на предприятието, за което работихме. Каза ми, че ни закриват, защото работя там. Полицията ми направи капан. А накрая приятели ме излъгаха, като ми казаха, че ще ми помогнат да отида до най-близкия голям град - Иванков, да запиша детето.

Докато пътувах натам, са казали на Миша, че повече няма да се върна, че съм се заселила в село, което е извън зоната. Накарали го да си събере нещата, качили го в колата заедно с детето и го извели от забранената зона. Настанили ги в изоставена и студена колиба", разказва още жената.

Малко по-късно тримата отново се събрат. Точно тогава Марийка се разболява сериозно. Всички си мислят, че малката няма да оцелее. Лида не може да се върне в опасната си, но топла къща: по КПП-тата са получили заповед да не я пускат. В спасител на Марийка се превръща чернобилската журналистка Нина Мелник. Тя е тази, която през 1986 г. обявява по радиото за аварията и нуждата от спешна евакуация. Нина се обажда на приятели в Киев, които приемат при себе си майката и бебето за три месеца - за лечение. След като стъпват на краката си, Лида решава, че е време да се върнат в забранената зона.  

Жената влиза в Чернобил с кола. Целта на пътуването й - засаждане на картофи. Савенко обяснява, че никъде по чистата земя не е намерила градина, в която да засади картофите си. Странното й обяснение обаче сработило. Докато Лида спори с охранителите, малката кротко спи на пода в колата, увита в чувал - живият и топъл "посадъчен материал" на Савенко. 

Светът приема детето й изключително трудно. Дълго време тя и Миша не могат да  кръстят Мария: местният свещеник не се появявал в енорията си, а киевският протоиерей Всеволод не искал да участва в съдбата на детето. Единствената жена, която се решава да стане кръстница на момиченцето, е съседката на Лидия - Надежда Николаева.

Тя е и човекът, който шест години помага на Лида да крие успешно детето в забранената зона, тя кара Марийка в Киев, показва я на кубински лекари, които лекуват чернобилски деца през океана. Специалистите ги канят на преглед и обещават да платят полета им. Но Лида, привикнала към подлостта на властите, не вярва на чужденците в престилки. Решава, че лекарите искат да правят опити върху рожбата й и да й я отнемат. Чернобилските власти вече били направили опит да лишат Лидия от родителски права. Те завеждат дело срещу нея, заявявайки, че тя издевателства над непълнолетно лице, като го  храни с радиационна храна.

"Проверявам картофите, рибата и дивеча с дозиметър. Всичко е чисто", отвръща на обвиненията жената. И не се интересува, че дозиметърът й не отчита правилно, а чернобилските сомове и диви свине са бъкани с радиация. 

Марийка расте в опасната радиационна зона, плува в реката, от която баща й лови риба, за да изхранва семейството, пие мляко от крава, която пасе по чернобилските пасища, облъчени от ядрената експлозия.

А майка й е принудена да отрече слуховете за здравето на дъщеря си. "Ако хората мислят, че тя е мутант или че има две глави, много грешат", казва тя в едно свое интервю.

В крайна сметка Лидия и Михаил успяват да се преборят за правото да отглеждат и възпитават детето си. Въпреки дългото преследване и обвинения, че опитват „да убият дъщеря си”.

"Тя е прекрасно дете, което е абсолютно здраво", категорична е Лидия.

Днес Марийка не желае да дълбае в миналото. Работи като сервитьорка в бар, за да плаща обучението си. "Всичко ми е наред. Работя, изкарвам си пари, това е!", казва 19-годишното момиче.

"Тя наистина не се интересува от това, че е уникална, защото е родена в Чернобил", добавя неин приятел.

"Всъщност, тя знае, че е единственото дете, родено тук след експлозията, и което е израсло в Чернобил, и това е доста болезнено за нея. Приема го като стигма". 

"Хората тук вярват, че Марийка е символ на възраждането на Чернобил, знак от Бога, който те интерпретират като благословия и че животът се връща в това осакатено място", казва днес Лидия. /jenata.blitz.b