Мъжете също плачат: история за едно разбито сърце

Мислех, че е невъзможно, докато не ми се случи. През годините списанията, филмите и книгите ме научиха, че само жените могат да бъдат съкрушени при раздяла и с разбито сърце, а мъжете  са тези, които могат да поправят счупеното.

Играейки с моите кукли на пода, Барби винаги бе безнадеждно влюбена в Кен, който често забравяше да й помага с домакинската работа или се прибираше у дома късно след полунощ.  

Въпреки че родителите ми бяха пример за хора, които се обичат, не можех да се откъсна от идеята, че само мъжете трябва да действат по определен начин. Дълго време си мислех, че мъж, който плаче за жена е грозна гледка - със сигурност нещо, което бях убедена, че няма да срещна в любовния си живот.

И тогава един мъж се появи в живота ми и всичко се промени. Изживяхме кратка и бурна връзка. Научих, че мъжете също плачат и това е моята история - за едно сърце, което разбих.

Краят в отношенията ни настъпи през една прохладна вечер. Ние седяхме в колата му, на паркинга на мол. Бях на 18 и реших, че е крайно време да скъсам с него. Причината: бях привлечена от друг. 

По това време изобщо не мислех за последствията - просто се влюбих и това беше следващата логична стъпка. Бившият ми беше очарователен мъж с плочки. Приличаше на популярните момчета от гимназията, които знаех от филмите. Без колебание бях убедена, че той ще започне нова връзка и ще ме забрави лесно.

Но не стана така.

В един момент се отдалечихме и аз предположих, че той ще направи първата крачка за приключване на отношенията ни. Изчаквах търпеливо, но нямаше развитие. После просто изрекох думите. Нямаше нищо деликатно и състрадателно в начина, по който скъсах с него. Той се разплака и развика.

Почувствах се неудобно заради него, казвайки си на ум, че нещата не трябваше да се случват така. Идеята, че един мъж, който говореше толкова открито и с добри чувства на момиче, което го зарязваше, не се вписваше в никой от разказите, с които бях свикнала. Нямаше нищо достойно в постъпката ми, но в онзи момент не го осъзнавах.

Отне ми много време, за да разбера, че съм постъпила жестоко и че плачът му е нормална емоция, която човек би могъл да изрази в подобна ситуация.

Докато щастливо изживявах новата си връзка, той събираше парчетата от разбитото си сърце. Движехме в обща компания - избягвах погледа му, споменаването на името му и не се обръщах към него по никакъв начин. Първоначално си казвах, че е наранен, защото е влюбен в мен и затова реагира по този начин, когато приключихме отношенията си.

Но когато мъглата на самодоволството се вдигне, ние винаги знаем кога сме сгрешили. Осъзнах, че съм го наранила дълбоко, когато разбрах, че той бе изгубил способността да се доверява на жените в живота си след мен.

Моята история не е романтична, а зловеща - аз разбих едно човешко сърце и обърнах гръб на мъжа, който плачеше в онази кола и то заради мен. Все още не знам как трябва да постъпи, човек, когато къса с някого, кои са думите, които трябва да изрече, но знам със сигурност, че да го гледаш с отвращение със сигурност не е редно.

Можете да разбиете човешкото сърце по много начини - всеки ден това се случва на различни хора по различни причини. Отново и отново. Но ние унищожаваме хората по много специфичен начин, без да осъзнаваме, че те имат сърце, орган който бие. Ние мълчаливо даваме стойност на осакатяващите социални ограничения, които ни се дават - онези, които прокламират, че чувствителността при мъжете е нещо опасно и вредно за тяхната мъжественост. 

Понякога си мисля, че всъщност на света има много грижовни и искрени мъже, които се крият зад маската на безчувствеността само и само да се впишат в обществените норми. Точно в този момент ми се иска да мога да кажа на всички мъже, че не трябва да бъдат други, а да се грижат за жените до тях. Иска ми се да мога да кажа на всеки един, че няма от какво да се притеснява. /lifestyle.framar.bg