Момиче с церебрална парализа от 5 г. е без рехабилитация заради липса на пари

Теодора Юрукова от град Златица обожава розовия цвят. Тя е на 16 години и страда от тежка форма на детска церебрална парализа. Най-много обича да си играе с кукли, розови плюшени играчки и одеялце в същия цвят. "Обича всякаква музика, даже без музика по телевизора не може. Радва се дори на най-малките неща, също така помни кой какво е подарил, помни името на човека. Дори след много години. Радва се, като си вземе нещо подарено от някого, казва от кого е. Обича да рисува с наша помощ, да строи с конструктор и кубчета", разказва майка Малина Юрукова. Тя

има още 4 деца

Дотук свършват обаче нормалните неща за едно дете. Теодора има умерена към тежка умствена изостаналост, 95% трайно ограничена възможност за социална адаптация, според епикризата. "Тя не може да се обслужва сама. Обличам, събличам, храня, къпя... Може да лази и прикрепена от мен, да прави крачки, но не на дълги разстояния. Така нареченото ходене е с присвити колене в приклекнал вид заради скъсените сухожилия. Посяга да вземе от по-близко разстояние играчки, говори, разбира, но осмисля нещата малко по-бавно", разказва майката.

Тя е безработна. Като млада е следвала право, но прекъснала, за да роди първия си син. По-късно работила като учителка по заместване. Сега работи само бащата - като шофьор в столичния градски транспорт. "Заплатата на съпруга ми чисто е 560 лв., моите т.нар. доходи са 375 лв., но само памперсите и лекарствата, свързани със заболяването на Теди, на месец са около 100 лв. При нас живее и майка ми, която е на 76 г. и също е инвалид. Нейната пенсия е 230 лв.", разказва Малина. Била е личен асистент на дъщеря си до края на 2014 г. Сега е на договор само за февруари и март, защото я предупредили, че програмата може да спре.

"Не можем

да си позволим

дори дрехи

Рядко купуваме и са от втора употреба, а Теди има нужда от по-плътни анцузи, понеже лази, чорапогащници, блузки. Ползваме памперси номер 6. Те са и най-удобни", разказва Малина. Тя пазарува всичко на вересия в хранителните магазини. Същото прави и в аптеката. Семейството моли, ако някой има възможност да помогне с вещи, дрехи, играчки, да ги потърси.

Теди е родена в 8-ия месец и 2 месеца е била в кувьоз. "Забелязах, че нещо не е наред с развитието , още след 6-7 месеца. Тя не издаваше звук дори. Първо посещавахме многократно личния лекар, след това Института по педиатрия и още куп болници из почти цяла България", спомня си майката. Въпреки това лекарите установили проблема чак когато детето било на почти 4 години. През 2002 г. семейството води детето в клиниката на д-р Чавдаров в кв. "Красна поляна" в София. Тай назначава лечение. "В началото ходихме точно 5 дни и парите свършиха. Започна безкрайната борба с институции и бюрокрация.

От здравната каса

поемат 10

процедури,

ако взема направление, което ми спестява около 150 лв. на месец. Всичко останало, ако искам да се лекува и най-вече да проходи, трябва да си плащам", обяснява Малина.

Теди ходи на училище. Тя е 9-и клас в СОУ "Св. Паисий Хилендарски" и за нея има специална рампа, за да може да стига до класната си стая. Направени са 2 операции в Горна баня през 2005 и 2006 г. на ахилесовите сухожилия. След това заради рехабилитацията детето прави голям напредък - успява да ходи, да си обува обувките и да се храни сама. Заради липсата на пари момичето от 5 години не е ходило на никаква рехабилитация и се влошава.

Необходимо е да бъдат направени още три ортопедични операции за удължаване на сухожилията - две на коленете и една на разкрача. Задължителна е ежедневна рехабилитация. "За една година само рехабилитацията струва 21 360 лв., операциите може да се направят в Горна баня, но един ден на легло там е 75 лв. на човек, или 150 лв. на ден за двете ни. Престоят е между 5 и 10 дни за всяка една от операциите", казва майката. - При разговори с един от лекарите, който оперира Теди, имам уверението му, че след като се направят и трите операции и се извършва рехабилитация, тя ще ходи сама с леко помощно средство и така ще си облекчи живота за в бъдеще." Но семейството не може да осигури това лечение за детето си.

Преди време компания за тютюневи изделия дарила пари за една година рехабилитация. Превела средствата в клиника в София. Но семейството не може да си позволи престоя на детето в столицата или да пътуват всеки ден и затова парите си седят неизползвани.

Големият син на семейството - Тодор, е на 24 г. Работи в дърводелски цех. По-малкият - Румениге, и най-голямата дъщеря - Ива, са студенти, но и двамата работят. Той в магазин, а тя е счетоводител. "Когато са на лекции, остават при роднини, познати и приятели, те също си имат разходи и моралът ми не ми позволява да им спъвам бъдещето. И Румениге, и Ива

прекъсваха

обучението си по

веднъж,

за да могат да

работят

допълнително

и да ми помагат

И двамата взимат по около 400 лв. заплата", разказва Малина.

Най-малката дъщеря Олимпия е на 10 години и е като залепена за Теди. Двете постоянно си играят. Родителите им са обяснили на Оли, че сестра има просто здравословен проблем, но е нормален човек като всички други./ 24 часа