Мистерия: Свети Николай се явил в съня на 38-годишна благоевградчанка и показал пътя към изцелението й-извор в с. Добрич

Жена от Благоевград на 38 г. с тежка мигрена и тумор на хипофизата стана майка през миналия уикенд. След като поставили диагнозата, тя потърсила спасение в лековит извор в димитровградското с. Добрич, пише 24 часа онлайн.

Докторите откриват доброкачественото образувание на ендокринната жлеза на Галина Доколякова през 2009 г.

“Оттогава тя идва редовно тук. Обади ми се от АГ болницата, за да ми съобщи за щастливото събитие. Каза, че вече е кръстила бебето на покойната ми майка Василка, която откри водата след видение”, разказа 66-годишната Груда Славова, в чийто двор е кладенецът с лековитата течност.

Той е по средата на малък параклис, по чиито стени са окачени икони на светци. В класьори и папки се съхраняват стотици благодарствени писма на изцелени от цяла България. “Непрекъснато идват хора от цялата страна особено в събота и неделя. И чужденци също са наминавали.

Много народ се стича на 11 ноември - празника на лечителя св. Мина. В деня на откриването на извора - 30 януари, попът отслужва водосвет и маслосвет”, добавя стопанката.

Историята на живодайния източник е пропита с религиозна мистика. Покойната баба Василка Славова е родена на 20 април 1920 г. в Димитровград. На 6-годишна възраст остава сираче, но не след дълго майка се омъжва повторно. После фамилията се заселва в с. Добрич.

“Когато вече е на 50 г., един ден в съня се явил св. Николай. Той казал, че ще прати трима свои помощници. Действително в друго видение дошли св. Василий Велики, св. Йоан Злауст и св. Григорий Богослов.

Посочили святото място - до разклонената круша в двора. Там преди 600 г. съществувал манастир “Св. Три Светители”, който бил разрушен от турците”, уточнява Груда.

Майка казала, че е сама и няма сили да копае, но била обещана помощ.

“Три дни по-късно действително дошъл един другоселец - Димо от Голямо Асеново, който не познавал майка ми, нито пък тя него. Дори първо го проводили при друга Василка.

“Дошъл съм за аязмото”, казал копачът, след като стигнал на правилното място. На дълбочина 6,5 м излязла плоча, която трябвало да бъде разкъртена. След това изворът бликнал с огромен дебит. И досега кладенецът никога не е пресъхвал”, казва още дъщерята. Самият Димо не поискал и стотинка за труда си.

“Преди около 2 месеца земният ми баща сложи сам край на живота си. След това синът ми се разболя от тежка пневмония. Аз не издържах психически, приеха ме в болница.

Извадиха ми 2 зъба, вдигах високо кръвно, получавах екстрасистоли. Поисках да ме изпишат и дойдох тук при леля Василка. Още следобед се успокоих, започнах да се храня с удоволствие.

Прекарах 3 нощи в параклиса. Днес - 1 август 1999 г., съм си у дома спокойна и обновена. Радостта отново се върна при мен, дишам дълбоко и широко”, пише в благодарственото си писмо Славея Стоянова от Димитровград. “И на мен много хора ми звънят. Могат ли да отидат, кога е удобно?

Преди време ми се обади млада юристка от София. Объркала обаче кой автобус да хване и се озовала в с. Клокотница, на 6 км от Добрич. Отидох да я взема с личния си автомобил. Оттогава ми се обажда, когато ще пътува. Последният път бе трети, тогава бе с приятеля си. Каквато и да е била болежката или пък е било душевен повод, явно е имало ефект”, разсъждава кметът на селото Марин Маринов.

“Водата има лечебна сила, но тя трябва да бъде придружена и с вяра. Идват и много хора, които не са убедени, че може да се случи чудо. Тогава тази сила няма как да подейства”, убедена е Груда. През 1988 г. чакали много поклонници в параклиса. Тогавашният свещеник Иван отказал да отслужи маслосвета. Скоро след това божият служител ненадейно се разболял.

“Аз не съм изцерителката. Светиите са”, повтаряла приживе и баба Василка. Ритуалът за ползване на водата е много специфичен. Най-голяма сила имала в 1,30 и съответно в 13,30 ч. Тогава висшите сили я “движели”. Препоръчително било наквасването на тялото, като с канчето трябвало да се полее главата.

За по-голям ефект процедурата трябвало да се повтори 3 пъти. Живата течност можела да бъде и изпита или пък с нея да се маже болният участък от тялото. След употреба с нея трябвало да се полее цвете, а не да бъде хвърлена на гола земя.

“Не количеството е важно, а начинът, по който се употребява лекът”, съветва 65-годишната Груда. Също като майка си тя остава без баща на 6 г., когато човекът загива в рудник.

В самото начало източникът бил на открито. Майката на 15-годишно момиче от Хасково била в отчаяние, след като тийнеджърката още се изпускала нощем. Тя сънувала, че дължи 35 лв. за покрив. Точно за толкова тя поръчала конструкцията и я донесла на място.

Щерката забравила за проблема, омъжила се и родила момиченце. Сега потопяемата

помпа изсмуква водата, която тече в 3 чучура: по един за всеки от светците, на които е наречена. Култът освен това изисква светците да бъдат споменавани, докато водата докосва тялото или небцето. Тя е една и съща, но всеки един от светиите помагал за различни страдания.

“Приживе майка ми е дала проби за изследване. Резултатите обаче се загубиха някъде, не знам какво пише в протоколите”, уточнява още Славова. Майка й оставила завет, който тя не смее да престъпи: “Няма да връщаш никого или да пъдиш хора. Няма да искаш пари за това, което раздаваш”, добавя Груда.

Преди 10 ноември властите не гледали с добро око на мястото, но и пък не преследвали дошлите с надежда. Свещенослужителите уверявали, че територията е свята и те го усещат. Благодарствено удостоверение навремето издал и пловдивският митрополит Арсений, който бил гост в Добрич и в имота на Славови.

Баба Василка си отива от този свят миналото лято на 93 г., без през целия си живот да е лягала болна и ден. Едно от нейните пророчества е, че съществувалият манастир на тримата светители и християнската обител ще бъде възстановен.

Параклисът се намира в перфектно поддържания двор на къщата