Малка Богородица е: Жените не трябва да работят днес, вижте какво се прави

Православната църква почита на 8 септември църковния празник Рождество на Пресвета Богородица . Денят, в който се е родила Света Дева Мария , е един от най-големите християнски празници, известен в народната традиция като Малка Богородица .

Божият промисъл подготвил постепенно появяването на св. Дева Мария. В дълга редица поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена, докато най-после благословената двойка – Йоаким и Ана – се явила като благодатна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка – пресвета Богородица.

На три дни път от Йерусалим се намирал малкият градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква нарича „богоотци“. Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните.

Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора: нямали деца. У израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия. На един от големите празници Йоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил препълнен с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му открил желанието си.

Първосвещеникът започнал да го укоряла, че заради греховете му Бог не го благословил с деца. При това положение той не бил достоен да принася жертва. Йоаким се натъжил дълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ. По някое време скръбта му обаче станала толкова голяма, че не пожелал да се върне в къщи.

Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини. Вестта за тревогата на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб. – Само аз, Господи – казала тя със сълзи на очи, – съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня… Господи, Господи! Ти си дарил на Сара в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие! Ана вложила цялата си душа в тая молитва. И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал: – Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа.

Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария. Ана веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога. Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание. В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му казал: – Бог чу твоята молитва. Жена ти Ана ще роди дъщеря, която ще бъде ваша обща радост. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която вече е възвестена тази радост. Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим.

Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма. По повод на празника във всички епархии ще бъде отслужена Божествена Света Литургия. Храмов празник чества един от най-знаковите български православни манастири – Роженската света обител „Рождество Богородично“. По традиция на празника на манастира, когато се изнася за литийно шествие чудотворната икона на Роженската Света Богородица идват клирици от Света Гора – Атон, и на празничния водосвет присъстват гости от епархията, страната и чужбина.

Според българските традиции Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Богородица в беда или тежка работа. Малка Богородица е един най-предпочитаните празници, на който се провеждат събори из цяла България. Според обичаите стопанката на дома приготвя празнична пита. Тя не трябва да шие и тъче, за да не се разболеят децата в дома. Храмов празник има обичаната от много софиянци църква „Рождество Богородично“, квартал „Лагера“. По този повод в 9 часа празничната Света Литургия ще оглави лично Негово светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит.

Обреди и ритуали за Малка Богородица

това е много почитан празник от жените, които отправят молитвите си към светицата в беди и в тежки дни. Молят й се да раждат леко и да са живи и здрави децата им. По стара традиция за здравето на децата на Малка Богородица се правят курбани. Омесват в нейна чест пита, наречена Богородичен хляб. Парче от нея се оставя за добитъка, прибавя се в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица . В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка , когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).

На празника Малка Богородица жените носят дарове в църквата – ризи, кърпи, престилки, чорапи, и ги поставят под иконата на Света Богородица, отрупана с цветя. Според народния обичай се вари жито, то най-напред се носи в черквата, за да се опее и благослови, след това се раздава за здраве. В някои райони между Голяма и Малка Богородица се спазва строга забрана – жените не перат, не тъкат, не шият, не месят хляб, за да са здрави децата им. Празникът Малка Богородица се почита с тържествени литургии, а по стара традиция за здравето на децата се правят курбани – в жертва се принася животно, най-често женско – овца. От курбана се раздава на бедните, приема се, че Светата Майка е покровителка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата. На Малка Богородица покрай манастири, църкви и оброчни места, свързани с Божията майка, се правят общоселски събори, играят се хора, пеят се песни.

Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби. Между двете Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни многогодишни цветя и храсти. Тогава жените обредно берат богородиче, богородична трева, или див босилек. С него свързват „женския период“ и с китка от тревата, натопена във вода, се правят бани при „женски“ болести. Богородичната трева се пази за лек. При главоболие сварената трева се слага на главата, а с отвара от нея се правят „поливки“ при „незнайна болест“ и за здраве. Обредността, свързана с Богородица е връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините-майки в индоевропейските митологии. Празниците й изразяват тържественост в отбелязването на сезонните и земеделски цикли. В българския народен календар рожденият ден на Света Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон./ vchas.bg*