Житейска драма! Ани Владимирова-Шабани: Мъжът ми си отряза пръста в затвора и го хвърли през прозореца!

Ани Владимирова-Шабани живее от 13 години без брак, на семейни начала, с Валентин Иванов Панов. В момента той излежава присъда в затворнически общежития „Кремиковци“. Осъден е на 9 години за убийството на майка си, която убил с бейзболна бухалка. Двамата имат дъщеря на 10 години, която знае почти цялата истина защо той е зад решетките. Ето какво споделя тя за семейната драма в интервю за "ШОУ".

- Как се случи така, че Валентин уби майка си, и то с бейзболна бухалка?

- Много нелеп инцидент. Сутринта спаси живота на комшията, който беше ударен от ток и само след няколко часа утрепа майка си. С бухалка я удари. Но това, макар че не се доказа, за мен е 1000 % сигурно, че в момента, в който спасяваше човека, който беше без пулс, той си беше съвсем спокоен. Уби майка си в родната й къща. Това се случи преди три години и четири месеца - на 20 април 2012 г.

- Откъде е взел тази бейзболна бухалка?

- В колата беше.

- Защо държи бухалка в колата си?

- Тази бухалка ни беше подарена от един братовчед. Не знам защо му я даде. И я сложихме в колата и ей така си стоеше. Той е можел да ползва и лопата... Просто уредът в момента е бил бухалка.

- Каква бе причината, отприщила такава агресия у Валентин?

- То не е агресия. Де факто само той се грижеше за нея. Тя беше с Алцхаймер, тя не знаеше въобще къде се намира и коя е. Не знаеше къде живее. Беше на 66 години. Осъдиха го на девет години, прокуратурата обжалва и на втора инстанция му дадоха 11 години и 8 месеца и Върховния съд реши окончателно 10. Въобще не се прие, че човекът е имал здравословни проблеми – през лятото на 2006 г. за месец и половина беше в Психиатрично отделение на Сточна гара с диагноза параноидна шизофрения

Но лекарите от съдебно отделение в Ловеч решиха, че едва ли не това е било инсценировка - а това се случва 6 години преди инцидента! С тогавашното си поведение инсценирал и едва ли не... по-късно я убил умишлено. И в това няма никаква логика!

- Как се установи, че той има параноидна шизофрения? Какви бяха симптомите, че да го „приберат“ да се лекува?

- Той ставаше през нощта и тръгваше нанякъде. Юли месец беше, когато се косеше сеното, защото ние на село живеехме, и той тръгваше нощно време да ходи да коси. Прибирали сме го посред нощите, карахме го в болницата и там се чудеха какво ли му е, мислеха, че е пиян.

Той в интерес на истината, злоупотребяваше с алкохол и това бе голям минус, който много натежа срещу него в съда. В Ловеч му бяха поставили диагноза „алкохолен синдром“ и, прочитайки доста материал за това, разбрах, че като откажеш алкохола, изпадаш в алкохолен делириум или абстиненция, както го наричат. Същите са признаците като на наркоманите и шизофрениците – халюцинации, привижда ти се постоянно, че някой те следи, някой те гони, виждаш понякога чудовище, което трябва да се елиминира... Той ми обясни съвсем невероятно, но едва ли не е… гледал себе си да върши това нещо! Било му казано да освободи тази жена от мъките й, защото то, нейното, наистина не беше живот. Не дай Боже никому... Но това е била причината – просто чул е глас да спаси тази жена от мъките й... самият не можеше после да си обясни как го е направил…

- Психиатрична експертиза направиха ли му? Тройна...?

- Правена му е и точно това бе становището: че е осъзнавал действията си и няма никакви проблеми. Едва ли не даже умишлено го е направил, а това няма как да се е случило! Няма логика ти сутринта да спасиш живота на съседа, а след няколко часа да претрепеш най-близкия си човек!?!

- Три години вече Валентин е в затвора - как е там?

- Първият най-голям проблем беше още по времето, в което беше в следствения арест на „Г. М. Димитров“. Там още на първия ден беше жестоко пребит и в състояние на... полуумрял са го закарали в Ловеч, защото, по думи на надзирател, с когото впоследствие станахме близки, „изсипаха го като чувал с картофи от съдебна охрана и си отидоха”. Три дни е бил в хирургии в Ловеч, леля ми го е посетила тогава. Каза: „Аз не можах да го позная тогава!”. За всичко това имам документация – колабирал бял дроб, счупени ребра, главата му била синя и грамадна като на прасе, само очите му се виждали... Зверски пребит! Аз, естествено, веднага пуснах жалба и служебната защитничка директно си ми заяви, че или трябва да й дам пари, или няма да си мръдне пръста

Аз й казах, че ако имам пари, няма да се занимавам изобщо с нея, а ще си намеря друг човек, който да го защити. Видях, че нищо няма да направи. Пуснах една жалба, като становището ми беше, че каквото и да е направил този човек, това не е начинът – вържи го, изолирай го, но не да го пребиеш като идиот. Съответно ми върнаха отговор: „След направена проверка е установено, че няма извършено нарушение”. Естествено – нито има камери, нито нищо, това е ясно! Няма как да го докажем...

Но това беше най-жестокото пребиване. После вече в Централния затвор няколко пъти го водят в болницата.

- Колко време Валентин стоя в Централния затвор?

- В Централния затвор му беше най-добрият период. Там бе около година, но имаше разни турнири по табла, по шах... Пък той е много добър в тази сфера. Награди, свиждания, макар че нямаше право на работа, работеше – разнасяше храна.

- Защо го караха в Ловеч?

- По член 92 – принудително лечение. Съдът го реши преди няколко месеца, че този член отпадна и повече няма да бъде изпращан там. Дано! Сега в момента си е напълно спокоен. Стъпеше ли в „Кремиковци“, ставаше нещо... невъзможно!

- Да не би да е тормозен вътре в затвора?

- Няма логика ти да си в следствения арест близо година, после да си пак толкова в Централния в Ловеч и при стъпването в „Кремиковци“ ставаше инцидент. И то на третия-четвъртия ден. Единият път беше нападнат и му беше разцепена главата с кафеварка. После с отрязания пръст не знам как е станало. Може би си мисля, че вследствие на силните удари пак нещо му е станало. Той сам си е отрязал пръста и го е хвърлил през прозореца. Самият Вальо няма логично обяснение защо го е направил. Това, което си обяснявам аз, е, че може би при тези удари с чугунена кафеварка вероятно е получил някакво сътресение, а неговата глава е капризна и специална

На него малко му трябва и да се отключи нещо вътре да му забръмчи... По принцип не е агресивен човек. Той каза: „Нещо ми стана, кръвта ми нахлу в главата... Не помня, вика и не знам какво стана”. Питах го после дали след тези силни удари с кафеварката не е ли трябвало да мине на скенер поне? Удрян е в килията, но това са ежедневни неща, които са и недоказуеми. След като има някакъв инцидент и кръв се лее, някак си трябва малко по-човешки да се подхожда…

- Това, че си е отрязал сам пръста и си го е изхвърлил през прозореца, не показва ли все пак на докторите, че има някакъв психически проблем и трябва да се лекува на специализирано място, не в затвора?

- Да, но тук става голямото противоречие. Ако той трябва да се лекува някъде, значи не е бил наред и не би трябвало да носи наказателна отговорност. И ще може да търси отговорност от държавата, че е лежал в затвора досега.

- Ако той наистина е диагностициран с шизофрения, то не би трябвало да си спомня наистина какво прави „другия“ в него…?

- Едната му диагноза е раздвоение на личността - сложиха му я в Ловешкия затвор, когато лежа в психиатричното отделение. И въпреки всичките тези многократни диагнози, той се яви на ТЕЛК и го отрязаха с мотива, че е здрав човек. Яви се на НЕЛК и чака решението, не се знае какво ще е. Едната лекарка го попитала: „Аз не знам как здрав човек иска да се лекува?”, а той попитал: „Аз не знам във вашата практика виждали ли сте някой умишлено да иска да се разболее?!?”…

При него се усеща, като има някакви напрежения, иначе е страшно умен и кадърен човек. Работеше като механик даже, докато беше в Централния, му викаха Вальо Кабелната, защото свързваше всичките телевизори и ги оправяше. От нищо нещо правеше. Проверила съм - в целия му род по бащина и по майчина линия няма никой с психическо заболяване. Струва ми се, че и алкохолът много му попречи, защото той много злоупотребяваше и това му създаде много проблеми. Пиеше по бутилка и повече, вече пиян на сутринта започваше с бира. Това му беше най-големият минус. Вместо кафе си пиеше бира, иначе за работа беше перфектен просто. Ние се запознахме на работното ни място преди 13 години.

- Какво може да отключи неговата агресивност – дума, действие, гримаса....? Посягал ли ви е някога – на вас или на детето?

- Нямам представа какво може да събуди агресия. Той по принцип изобщо не е агресивен човек. Никога не ми е посягал – на мен или на детето. Месеци наред с адвоката търсихме как да постъпим. Той беше обвинен по най-тежкия възможен член – отцеубийство се води, и максималната присъда е доживот без право на замяна. Не знаехме как ще реагира съдът, след като лекарите казаха, че човекът си е наред и те се доверяват на тях, аз му казах да си говори с него да се признае за виновен. Да се намали присъдата с една трета, колкото и да е, но да се намали. Страшно им благодаря на състава на Окръжния съд, толкова човешки постъпиха и това беше страхотна присъда от 9 г. за такова нещо

- Не се ли страхуваш, че като излезе, може да посегне на теб или детето и отново да се случи фатален инцидент? Мислила ли си някога да се разделите?

- Въобще такова нещо не може да се случи! Но съм си го мислила и коментирала с адвоката. Необяснимо е за мен това, което се случи. Макар че сега, като се връщам на същата вечер, преди да се случи трагедията, той стана много подреден – започна да подрежда, за нула време подреди всичките гайки, винтчета, болтчета... абсолютно всичко къде да стои. А това се повтори и когато влезе принудително на лечение. Сега си мисля, че подреди всичко, аз бях даже забравила, че може да се появи пак нещо такова. Бях изключила направо. Той си пиеше, две-три години си беше на поддържащо лечение редовно, нямаше абсолютно никакъв проблем, работеше си. Въпросът беше да не злоупотребява с алкохола. Интересното е, че бях намерила някакви хапчета от Израел, които бяха луди пари, той се съгласи да си ги пие доброволно.

Детето не знае подробности

Максимално съм се приближила до истината, защото още първия ден се бяха опитали да й разкажат как баща й утрепал баба й. Разказала съм й, че, тичайки да спасим съседа, баба й е изскочила отстрани на къщата, баща й я е блъснал и ние не сме видели кога тя е паднала и си е ударила главата. И това падане е било фатално. Значи – наистина, виновен е, той го е направил, но ... Въобще не знае подробности. На 10 години е.

- Тя знае ли, че баща й има някакви психически отклонения?

- Не, тя не знае толкова, знае малко. Първо, тя беше много малка, когато това се случи. Но пък знаеше за всичките му пиянски изцепки. Знае, че много пъти сме се разделяли по този повод и хиляди пъти съм му давала шанс отново. Но тя е толкова привързана към него и той към нея, че.. прощава всичко

Сега на четиричасовата среща в затвора през цялото време си бяха прегърнати. Той е спокоен, като няма дразнители около него, като няма нещо, което да го провокира. В момента е на някакво поддържащо лечение и аз се чудя как може да си здрав, пък да си на поддържащо лечение?!... Нямам никакво обяснение и за това.

- Не ти ли е минавало през ума да вземеш да съдиш държавата за неадекватните грижи към психично болния затворник?

- Те оспорват шизофренията му, твърдят, че е изпаднал в алкохолен делириум. Нищо, че шест години преди самата трагедия е освидетелстван като шизофреник.

- Трудно е 9 години отвън да го чакаш. Ти си хубава жена, животът си минава... Не си ли се замисляла поне дали си струва да чакаш?

- Аз отново съм Дон Кихот или Майка Тереза, не знам... Имам и предишен брак с голям син, и оттам имам вече един горчив опит. И затова реших – хиляда плюса и един минус, реших да съм с този човек, да създадем семейство, дете и т.н. Защото той има шанс да се промени, да тръгне в правилната посока, друго нищо не му куцаше. Борих се с алкохола му години наред, нищо иначе не ни липсваше. Сестра ми е в чужбина, помагаше ни, колата ни даже беше от нея. И двамата си работехме, нашите си живееха на село, минем с колата, напълним багажника, приберем се. Всичко си беше наред. Обаче... “приятели“. До ден-днешен го питам: Къде са ти приятелите сега?... из .Блиц

Живка АНГЕЛОВА