Драма: Пламена проговори за анорексията: Гладът е като наркотик

В България статистика на хранителните разстройства няма. Отбелязват се само тези, които са в изключително тежко състояние, когато физическите заболявания и промени вече са настъпили.

Миролюба Бенатова се срещна с жертва на анорексията – певицата Пламена.

Младата жена родом е от Горна Оряховица. Разказва, че гладът е еуфория, а всеки килограм отгоре я наранява. В живота й дори водата значи калория.

„В момента се боря”, коментира младата жена. Съгласява се да разкаже историята си след като прочела статия за себе си, че анорексията ще я убие. Казва, че преди година започва да търси удоволствие в глада. Стига до 35 кг на 170 см височина. Сега върви по обратния път и е успяла да се закрепи на около 40 кг.

„Ям ядки, но още си търся храната, няма все да е така”, коментира тя. Започва да се чувства зле и болна, когато започва да й капе косата. „Ти спираш наистина да функционираш. Имах усещането, че тялото ми е балсамирано. Ти само дишаш. Започваш постоянно да мислиш какво да не изядеш. Изгубих се”, коментира тя. Младата жена е финалист в музикален формат и реализация. Последната публична изява е в тв формат, откъдето излиза с етикет „скучен играч”.

„Славата ми беше 3 месеца, след това всичко свършва. Намерих си квартира и работа в столичен бар като певица. Имаше интерес към мен, но останах сама. Мислех, че човек сам може да си помогне в тези среди, но не е така. Събрах пари и ги вложих в свой поп проект. Но ми откраднаха парите – продуцентът ги взе и една година не си вдигна телефона. Много е трудно да си сам. Всичко е свързано с много пари в пеенето и не можеш да изкараш само от пеене. Когато имаш финансов гръб, нещата са лесни. В противен случай…”, коментира момичето.

Дали паник атаки, дали наркотици или анорексия – всеки избира. „Видях, че не мога да контролирам нищо друго в живота си, освен храната и килограмите. Това ме успокояваше, защото все пак имах контрол върху нещо, което се случва. Гладът е като наркотик”, коментира тя.

„Стигнах до там да си ограничавам водата, защото се чувствах за подута. Чаената лъжичка мед беше храна. Търсиш всякакви поводи да отидеш да повърнеш. Майка ми настояваше да ме снима гола, за да се видя отстрани. Тогава видях кокалите, вдлъбнатините. Нещо, което веднага изтрих и не исках да видя никога повече. Най-много ме уплаши, когато получих бяло петно в паметта си. Говорех по телефона с някой и след около минута не знаех какво и с кого съм говорила”, разказва Пламена.

„На празниците бях при баба ми и дядо ми и тя плачеше, готвеше ми каквото обичам. Всяка сутрин се гледах в огледалото и виждах, че съм качила. Разплаках се, помислих, че няма да се оправя. Но храната е провал – всеки килограм отгоре ме наранява”, коментира тя.

„Все още нямам желание да ям. Правя го само, защото знам, че трябва да го направя. Но за мен това е мазнина – това е провал. От една страна, ако изям една порция ще е провал за мен, ако обаче не я изям, ще е провал за лечението ми”, завършва Пламена