Довечера е Бъдни вечер, ето какво повелява традицията

Малката Коледа или Бъдни вечер е един от най-светите семейни празници. Целият ден минава в подготовка на вечерната трапеза, която задължително е постна, а ястията трябва да са 7 или 9 на брой (колкото са дните в седмицата и месеците на бременността). Вечерта около трапезата питката се разчупва, като първото парче е за Богородица, второто е на къщата, третото - за бабата, и така до най-малкия член на семейството. 

Трапезата не се вдига до другия ден. Празненството се върти около посрещането на коледарчетата 

Ето и по-подробно за празника: 

Денят преминава в приготовления за празничната коледна вечер. Мъжете колят прасетата, а жените месят хлябове, готвят постни гозби и варят жито за Бъдни вечер, която за тракийските земи е втората кадена вечеря, а за останалите български краища – “първа кадилка”. През този ден домакинът има задължението да отсече дебело дъбово или крушово дърво, което трябва да гори в огнището през цялата нощ, а и в продължение на останалите коледни нощи. Това дърво се нарича “бъдник” и то символизира младия Бог, който ще се роди в коледната нощ. Стопанинът внася тържествено бъдника вкъщи с думите: “Славите ли млада Бога? ” Жените и момите отвръщат: “Славим, славим, добре си дошъл! ” В миналото бъдникът се е “обличал” в бяло ленено или памучно платно и се е миросвал. В Кюстендилско стопанинът внася бъдника в дома си и нарича: “За много години! Дошъл е Божик, носи ни берекет – агънца, ярета, бяла пшеница и големи гроздове! ” Вечерта бъдникът се запалва в огнището и огънят се поддържа непрекъснато. Пепелта се запазва, тъй като се смята за надарена с необикновено голяма магическа мощ. Стопаните я пръскат по нивите и градините за плодородие. 

Върху празничната бъднивечерска трапеза стопанката нарежда обредния хляб – “боговица”, “богова пита”, “божичник”, “вечерник”, “светец” или “харман”. Той е замесен с “мълчана вода”, налята мълчешком от момата или младата булка в семейството. Брашното за хляба се пресява през три сита. От тестото се оформят купните на нивата и домашните животни. Освен този хляб, момата меси и “вит-превит кравай”, който е предназначен за коледарите. На трапезата се слагат и останалите блюда – пълнени чушки или сарми с ориз, варен фасул и варена леща, жито, ошаф и орехи. Колкото са повече ястията, толкова по-богата ще е годината. Под трапезата стопанката разстила слама, която се асоциира със сеното в яслата на новородения Христос. Тази слама не се хвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече. 

След като трапезата е подредена, най-възрастният представител на фамилията взема палешника от ралото, слага в него няколко въглена и тамян и три пъти прекадява софрата, кади стаите, оборите и двора. После палешникът се оставя с няколко въглена под водника или зад вратата. Въглените се наричат за лозята, нивите, бостаните и домашния добитък. На другия ден домакинята гледа кой въглен е угаснал, което е знак за добра реколта. Ако въгленът е почернял, предсказанието е лошо. 

Преди да започне угощението, стопанинът поема с две ръце обредния хляб и го повдига високо над главата си, като благославя: “Да се ражда пшеницата под път и над път, класовете да станат като лъжици, а зърната – като дренки. Да се ражда гроздето, ечемикът и царевицата! Да се плодят агнетата, козите и кравите! Дядо Боже, ела ни на гости да вечеряме заедно! ” После той разчупва хляба. Част от него поставя пред домашната икона, друга дава на добитъка за здраве, а по-голямата част се изяжда от домочадието. Ако някое от децата кихне по време на вечерята, стопанинът му обещава едно агне.