Далай Лама: Сърцето също има нужда от свой учител

Тензин Гяцо, известен още като 14-ият Далай Лама, е духовният лидер на Тибет. През 1959 г. е прогонен от Лхаса и оттогава досега живее в изгнание в Индия.

Почитан не само от будистите по света, той е възприеман и като един от най-великите живи мъдреци от милиони хора на планетата. През 1989 г. получава Нобелова награда за мир за делото си, посветено на борбата за автономия на Тибет от Китай.

През 2011 г. се оттегля от политическото ръководство на Тибет и заявява, че ще остане само духовен водач. Поднасяме на вниманието ви негова реч, която милиони хора по света разпалено споделят в социалните мрежи. Тя е част от новата му книга, написана съвместно с журналиста и писател Франц Алт - „Апел към света:

Път към мира във време на разделение“. "Новата реалност е такава, че всички ние зависим един от друг, от всичко и всички. Съединените щати са водеща сила в свободния свят.

Поради тази причина призовавам именно нейния президент да се замисли повече за проблемите на глобално ниво. Няма изградени граници за опазване на климата или глобалната икономика. Няма религиозни граници. Време е да осъзнаем, че всички сме хора на тази планета.

Независимо дали искаме, или не, ние трябва да се научим да живеем заедно. Историята винаги ни е показвала, че когато една нация преследва единствено собствените си интереси, това води до пагубни последствия, до бунтове и войни. А това днес е остаряло, не е нито далновидно, нито мъдро. Да живеем заедно като братя и сестри е единственият път към мира, състраданието, емпатията и най-вече към справедливостта.

Религията, до известна степен, може да помогне за преодоляването на разделението. Но само религията не е достатъчна.

От всички класически религии по света днес над всичко е светската етика: моралът и добротата на душата, които всеки един от нас трябва ежедневно да проявява в отношението си към другите. Моето желание е един ден училището да обърне внимание на сърцето, на негово образование и облагородяване.

Да го научи на любов и състрадание, на чувството на справедливост и умението да прощава, на емпатия, толерантност и миротворчество. Това образование трябва да присъства още от детската градина и да продължава през всичките години в университета.

Децата ни трябва да растат в обкръжението на доброта и толерантност. За целта трябва да се премахнат социалните бариери и да се създаде уютна за всяко едно дете учебна атмосфера. Освен на знанието, трябва да се обърне внимание както на емоционалното,така и на духовното развитие.

В съвременния свят повече от всякога се нуждаем от възпитание на сърцето и ума. Настоящите образователни системи са ориентирани основно към материалните ценности.

Ето защо трябва да се акцентира върху развитието на вътрешните човешки ценности, каквито са чувството за единение, човечността, топлотата на отношенията, любовта. Нетолерантността води до омраза и разделение. Нашите деца трябва да растат с идеята, че диалогът, а не насилието, е най-добрият път към разрешаване на конфликтите. Защото те са бъдещето, те са нашата надежда.

Независимо от това към коя религия принадлежим, всеки един от нас притежава дълбоко в душата си чувството за етика и доброта. Трябва да подхранваме и да се грижим за зрънцето светлина, което всички ние носим в себе си. В основата на човешките взаимоотношения трябва да стои емпатията. Вярвам, че човешкото развитие зависи от сътрудничеството, а не от конкуренцията.

Науката ни доказва това. Трябва да разберем, че човечеството е едно голямо семейство. Всички ние сме братя и сестри – физически, духовно и емоционално. Но все още, за жалост, твърде много се съсредоточаваме върху нашите различия, вместо върху общите черти, които ни обединяват. Все пак, не забравяйте, всеки един от нас се ражда и умира по един и същи начин." /woman.bg