Черна статистика :Кои манекенки умряха от анорексия?

Нямаме време за фитнес, затова почти не хапваме, а когато ядем нещо калорично, съвестта ни мъчи часове наред. Струва ни се, че никога не сваляме и сме вечно дебели. Макар вече да не е на мода да си супер кльощава, все още доста жени страдат от коварни хранителни разстройства.

Надяваме се това да не ви звучи познато, защото:

„Анорексията не е болест на тялото, а болест на ума”
Лин Крили

Битката с килограмите е най-жестока в модните среди. В стремежа си да са красиви и слаби, някои модели стават буквално жертви на модата. Вижте историите на тези красавици, които вече не са между нас заради анорексията:

Луизел и Елиана Рамос

Голямата част от манекенките стават жертви на анорексията в началото на нашия век вследствие от хитовата тогава визия „хероинов шик”. Точно това причинява смъртта на сестрите Рамос. По-голямата – Елиана, умира седмица след като губи съзнание по време на ревю, а Луизел издъхва 6 месеца по-късно на 18 години отново от коварната анорексия.

Хила Елмалих

Хила е един от най-успешните израелски модели на световния подиум през 90-те. Многобройните тежки диети, на които се подлага, я обричат на анорексия и тя се разболява когато е само на 21 години. В следващите 13 години момичето се води мъчителния живот на анорексичка. Умира само на 34, а в последните си дни Хила тежи едва 21 кг.

Анна Каролина Рестън

Диетата на фаворитката на Dior се състояла само от домати и ябълки. В резултат от нея, манекенката умира едва на 22 години. Бразилката снима последната си фотосесия за Armani когато тежи 40 кг. с ръст от 174 см

Изабел Каро

Изабел не се разболява от анорексия вследствие от професията си. Тя страда от ужасната болест още от 13-годишна. Кариерата ѝ като фотомодел стартира с участието ѝ във фотосесията на Оливиеро Тоскани „Не на анорексията”. През 2010г, съобщи dama.bg. Французойката умира тежаща едва 28 кг.

“Няма магически лек, който да изцяло да излекува болестта. Само малки стъпки нагоре – по-лек ден, неочакван смях, огледало, което вече няма значение.”

Лори Хелс Андерсън