Бойка, съсипаното от тормоз момиче от скандалния дом "Асен Златаров": Мъжете искат секс от мен, за да ми дадат пари и подслон!

Допреди година и половина Бойка живееше в скандалния дом за деца „Асен Златаров”. Тя беше известна с това, че е най-малтретираното и тормозено момиче там! Директорката Сашка Цветанова, медицинската сестра Вера Рязанцева, която твърди, че се опитва да върти любов с нея, и други възпитатели я смазват от бой! На 18 вратите на училище “Асен Златаров” хлопнаха зад гърба й и Бойка беше настанена в центъра „Конкордия” в столичния квартал „Хаджи Димитър”. “Там в 6 часа вечерта трябва да отидеш, да чакаш до 9, за да ти запазят легло за нощта. Ако не се обадиш – 1 седмица си наказан да не спиш там. Трябва да чистиш, за да получиш точки, и тогава ти дават някакви пари”, споделя момичето. Мъж от пребиваващите в центъра я изнасили точно на Бъдни вечер по-миналата година. Изгонват я от т. нар. защитено жилище.

Днес Бойка вече е на 19 години, но е мъничка и прилича още на тийнейджърка. Единствено пред “ШОУ” малката клетница разказва покъртителната история на своя живот през последната година и половина:

- Бойче, как живееш през последната година и половина след кошмарите в дом “Асен Златаров”?

- Седях по улиците, чудех се при кого да отида, като луда ходех насам-натам! Звъня на един, на друг пиша по Фейса, чудех се от кого да взема пари и къде да пренощувам. Взе ме едно прекрасно приемно семейство – жената беше счетоводител, мъжът – инженер, имат непълнолетни деца. Тези хора, още преди да направя 18, идваха в дома да носят храни, плодове за децата, дрехи, нещо като доброволци. Евангелисти са, съжалиха ме и ме взеха у тях. Докато живях при тези хора, ходех на практика по готварство в ресторант “К.”, ходех на училище, защото още не съм завършила 8-и клас.

Но спрях готварство, спрях всичко! Издъних се! Забърках се с едни турци, които живееха в “Надежда” по квартири. Един от тях ме излъга, че не е женен и аз започнах да живея при него. Тези турци идват тук от провинцията да косят трева, стават и си заминават. Ние с една Н. ги чакаме да свършат работа и вечер ходехме с тях на кафе, пиехме, играехме кючеци. След това Н. си оставаше с нейното гадже и си правеха, каквото си правеха, аз – с моето. Р., приемната ми майка, много се притесни за мен, паникьоса се, разплака се, че се отказвам от нея. Но аз й казах: “Задушавам се у вас, не мога да живея така, искам си при турците! Искам да летя като птица, а не да съм затворена между четири стени”… Но започнах да усещам, че турците ни използват. Разбрах, че моят приятел е женен, едва когато ме остави...

И пак започна - кой ме види и: “Ела тука, ще те пребера у нас! Ще ти купя дънчици, обувчици…”. Аз тръгвам с него, защото няма къде да спя!

- Разказваш ми, че пак са те изнасилили, че си хванала болести! Кога се случи това?!

- Един циганин ме изнасили! Подлъга ме: “Аз съм строител, ще взема днес заплата! Ела с мене, ще ти купя обувки, дънки…”. Качи ме на колата, но скоро разбрах, че ме изкарва извън града! Започнах да крещя: “Къде ме прекарваш, бе?!”. Закара ме на едни ливади, запуши ми устата и... ме изнасили! Не можах да се защитя, защото той е мъж, все пак! Нямам телефон, нямам нищо, нямам нож, нямам с какво да го пръсна в очите, да ме остави! Той вика:

“Глe`й к`во ще ти се случи, ако не слушаш! Вдигай краката!”

И ме изнасили, доста грубо! Този нещастник започна да ме заплашва, че ако го издам, ще ме намери, ще ме убие, ще ме лежи в затвора! Накрая, не стига, че ме изнасили, ами ме накара да му купя и цигари и кафе! Бе, какво да ти кажа?!...

Отидох на лекар, добре, че ме прегледа без пари. Докторът се хвана за главата! Вика: “Мойто момиче, цепната си жестоко отдолу!”. Рана, течение, боли, вони... Ужас! Даде ми хапчета и вагинални свещички, но аз взех само хапчетата. Нямам пари, аз ако имах поне 50 лв. ще се изследвам за СПИН, за трипер, това е важно за мен! Аз съм чистоплътен човек!

- Била си за малко във Варна. Какво се случи?

- Запознах се по Фейса с П. от Червения кръст. Разказах му какво се случва с мен, че мъжете ме използват, викам му: “Моля те, спаси ме, не искам повече мъжете да ме използват! Един иска да ме е.е, друг иска с.ка, глупости искат, трети ме набие и ме насили…”. Казах му, че леля ми и чичо и братовчед ми искат да ме заведат във Виена. С тях се свързах също по Фейса. Но П. ми казва: “Ама как така ще заминаваш за Виена, те досега не са те търсили, сега ще те викат във Виена! Ти добре ли си?!”. Послушах го, нашите ми бяха изпратили билет, но аз не се качих на автобуса. Помислих си: “Аз не ги познавам, не съм израснала с тях, кой знае какво ще ми се случи…”.

Междувременно баща ми се обади по телефона, той е в Солун, свързах го с П. и той му каза, че иска да ме вземе в Гърция. Брат ми пък живее в Лондон, а майка ми и баба ми са в “Красна поляна”. Майка не е добре. Има страхова невроза. Страх я е да иде до спирката сама, стрес някакъв! Всичките ми роднини са разпръснати.

И П. ме изпрати във Варна, в организацията “Анимус”/за трафик на хора – б. а./ Закараха ме с приятелката си на автогарата, купиха ми храна и казват: “Отиваш там на моренцето на спокойствие, има компютри, Фейсбук, музика, ще се запознаеш с нови хора, ще бъдеш на квартира, ще си стъпиш на краката!”.

Отивам там аз – няма такова нещо! Попадам в нещо като кризисен щаб. Грижат се за теб, но не ти дават да излизаш сам, нещо като затвор! Трябваше да бъда там 20 дена, но аз откачих и казах, че повече от 15 дни няма да седя! Там направиха проверка нашите във Виена какви са, защо ме викат… Проверката мина бързо, оказа се, че леля ми и чичо ми не се занимават с проституция и с наркотици, “чисти” били! И тези от Варна ми казаха: “Бойке, решавай, ще заминаваш ли, или да те настаним в защитено жилище в района”. Отказах да ходя по селата около Варна. Пък тези от Виена казват, че са ми леля и чичо, но аз откъде да ги знам какви са!

Върнах се в София и отидох при майка и баба в “Красна поляна”. Но

баба ми не иска да ме гледа

вика: “Ти малоумна ли си, нека да си те гледат, щом заради теб ще проверяват нас какви сме, що сме!”. Приеха ме за 1-2 дена, баба ми казва: “Донеси пари да готвим нещо!”. Майка ми не иска да си пие лекарствата, страх я е, само обици ми иска, шантава работа! Искат да ме женят постоянно, но за какво, да създам деца с моята съдба, аз искам като имам деца, те да живеят по-добър живот, в по-друга среда… Не съм ли права?!

- Живяла си дълго време с някакъв мъж, при когото уж всичко е било горе-долу наред...

- Б. ме викна да живея при него. Още от 16-годишна, като бях в дом “Асен Златаров”, идваше с колата при мен. Каза, че, ако работя и уча, ще ми даде даже ключове от апартамента. Много се грижеше за мен, но понеже аз не учех и не работех, той вика: “Няма как да стане да живееш с мен! Не те искам!”. Абе, направо си ме използваше, това, че иска да ме вкарва в правия път, беше пълна измама!

Срещнах тогава една жена, разказах й как ме използват мъжете и тя вика: “Аз ще те запозная с едно печено момче!”. При него живея в момента. Той е много добър човек, в един ресторант работи, даде ми ключове от квартирата си, гледа ме, обещава да ме води на почивка през лятото да ме отдели малко от София... Само иска, като излизам навън, да не се подлъгвам някой като ми предлага телефони, пари, да се пазя от болести…

- Бойче, защо си израснала по домовете?

- Майка ми доскоро не знаех къде е. Баща ми е от Велинград, той е строител. Сега е в Солун. Ани, Мария и Росица са сестрите ми, и те бяха по домове, брат ми Исус – също. Сега е в Лондон. Ние сме помаци.

Мен преди 10 години ме оставиха в дом в „Драгалевци”. Там бях от 1 до 7 години. После - в дом „Асен Златаров”. Едно лято баща ми дойде с брат ми Исус. Взе ме уж за уикенда. Напи се, тормозеше ме, биеше ме, държеше ни гладни. Той не е добре! Като по-малка дори ми насочваше пистолет в челото.

Та тогава ни държа шест месеца и избягахме.

В“Асен Златаров” първо слушах, държах се добре. Дойде обаче едно момиче – Мария, и покрай нея започнах да псувам, да пуша по стаите... Някои дишаха лепило в тоалетните, напушваха се с “билка” - това е по-силно от тревата! Възпитателката Сашка Цветанова, която после стана директор на “Асен Златаров”, ме хващаше за ръката и си забиваше ноктите в нея или пък ме дърпаше за косата. Принуждаваше ме да чистя със забито токче в босия ми крак.

Държеше се с мен като с куче!

Удряше ми главата в прозореца. Веднъж ми би два шамара и ми разкървави носа.

След 4-ти клас спрях да ходя на училище. Веднъж си купихме бигчета /ножчета за бръснене – бел. ред./, счупихме ги и се нарязахме. Аз - от двете страни на врата и по ръцете. Започнахме да го правим често, така се успокоявахме. Изписаха ми успокоителни хапчета и насила ме тъпчеха с тях! По-късно се установи, че

Мария е болна от СПИН!

- Наистина ли искаше да се самоубиеш?

- Не! Мил ми е животът, живее ми се, не ми се умира! Но бях уплашена от Сашка Цветанова, която ме биеше! Уплаших се и като ме преместиха в голямата сграда в 5-и клас. Уплаших се, че съм сред големи хора и започнах да бягам, да скитам... На Централна гара ходехме, на влаковите линии, на фонтаните. Още тогава имаше хора, които се гавреха, искаха да злоупотребяват с нас, защото сме деца, и ни даваха пари, но искаха в замяна секс...

- Колко пъти си се рязала като малка?

- Много пъти! На ръцете, по врата... Продължавах да се режа, докато бях в дома. Защото никой не ми обръщаше истинско внимание, подиграваха ми се! Минах и през съда, осъдиха ме, че съм правила бели в дома. Правех го, защото имах нужда от внимание. Никой не се сети да ми каже: „Бойче, как си? Нуждаеш ли се от нещо?”… Всеки път ме унижаваха, псуваха ме и ме обиждаха. Пратиха ме в нещо като детски затвор. Не издържах и пак се нарязах по врата. Тогава наистина исках да се самоубия. Бях на 15 години. Закараха ме в болница...

- Какво стана - ти нали сезира прокуратурата за побоя над теб в дом “Асен Златаров”?

- След като през месец август 2013 година сестра Вера Рязанцева и възпитателят Георги Парцов ме пребиха на лагера в Априлци - Видима, аз си извадих медицинско от Съдебна медицина. Директорката Сашка Цветанова и шефките от Столична община се уплашиха и заедно с полицайките от Второ районно дойдоха в дома и ме караха да кажа, че не Вера и Парцов са ме били, а ме е ударил мой съученик! Накараха ме да напиша показания. Аз написах истината. После психоложката Елена Стойкова взе показанията ми и ги отнесе на директорката. След 15 минути се върна и каза, че ги е загубила... Как ще ги загуби от коридора до дирекцията? После директорката ме накара отново да пиша показания като ми „помагаше” как да ги напиша.

Половин година не знаех какво става и подадох жалба до Софийска районна прокуратура. Оттам ми отговориха, че вече е имало преписка по моя случай и прокурорът е отказал да образува наказателно производство, затова и по втората преписка по жалбата ми има отказ.

Написах сигнал до прокуратурата, че не получавам писмата и постановленията, които ми изпращат. Така не мога да обжалвам навреме. Помолих прокуратурата да ми помогне да разбера кой получава писмата ми и дали някой се е подписвал вместо мен от дома "Асен Златаров". Помолих да ми изпратят копия от двете известия за доставяне на постановленията, за да видя кой получава писмата ми.

Никой не ми отговори и никой не ми помогна! След повече от една година, на 31.10.2014 г. получих копие от първото постановление на прокурор Р. Стоев, в което пише да направя тъжба за лека и средна телесна повреда "причинена на възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра". Не разбирам от адвокатски работи, но мен ме би, дра, хапа и рита не сестра ми, а медицинската сестра Вера Рязанцева и й помагаше господин Парцов! Тях си ги пазят от общината,

а господинът е братовчед на Зорка Първанова. С такива как да се боря?

Не зная дали съм изпуснала всички срокове, за да се защитя. Нямам и пари, но се надявам истината все пак да излезе наяве...

- Бойче, как си представяш своето бъдеще?

- Аз не съм завършила още 7-и клас. До 15 юни, ако завърша класа, ще ми дадат да подпиша заявление, че искам да продължа образованието си. През септември мога да започна да карам 8-и клас, после 9-и. После пак някаква декларация трябва да пиша, да изкарам и 10-и и 11-и клас. Без средно образование не трябва да оставам! Но докато уча, ми трябва и работа. Мога да работя в кухня, да режа картофи, общ работник...

Но ми трябва човек, който да ме представи някъде за работа, иначе като ме видят, и ще искат секс от мен! Винаги е така...

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА/ Блиц