„Ангелът на смъртта” и историята за издевателствата му: „Така и така ще бъдат обгазени... "

Д-р Йозеф Менгеле е от заможно семейство и завършва антропология и медицина в Мюнхенския университет. По време на Втората световна война става германски офицер от SS и на 22 май 1943 година е назначен за лекар в концлагера Аушвиц в Полша.

Той е един от най-ужасяващите хора в световната история. Интересът на Менгеле бил насочен към децата и най-вече - към близнаците и деца с изоставане в растежа. Заради жестокостта си, оправдана с наука, той си спечелва прозвището „Ангела на смъртта”.

Д-р Менгеле провежда редица опити сред малолетни, за да установи дали цветът на очите може да се промени при инжектирането на багрилни вещества. Той оперира децата без упойка. Заразява близнаците с туберкулоза и петнист тиф. Много деца измират при тези опити, други са убити целенасочено. Прави опити с бременни жени, а понякога и с възрастни. Смята се, че по време на годините му в Аушвиц, Менгеле е експериментирал върху 3000 двойки близнаци, а само 200 от тях са оцелели.

„Така и така ще бъдат обгазени... Тази възможност повече никога няма да я има“, е философията, която споделял д-р Менгеле.

Децата до 6 годишна възраст живеели сравнително по-добре от останалите. Те били настанявани в така наречената „детска градина”, която имала детска площадка, люлки, въртележки и получавали известно време по-добра храна. Тук започнали първите му изследвания над близнаци. Близнаците били постоянно попълвани от новопостъпилите концлагеристи, като за целта Менгеле ходел на перона при пристигащите влакове, дори и когато не е на  работа.

Самият Менгеле се държал мило и загрижено с децата в лагера - странно и ужасяващо. Представял им се като "чичо Менгеле" и често им носел лакомства. Въпреки това, те имали много по-ужасна съдба от останалите които работели или умирали в газовите камери.

Според източници през лятото на 1945 година по нареждане на Менгеле били убити 14 близнаци от ромски произход, подложени на дисекция. Жертвите обикновено не разбирали, че Менгеле извършва или нарежда убийства, тъй като той се държал изключително коректно с тях. По тази причина доста оцелели от концлагера не можели да повярват на станалите известни факти след войната.

Зверствата му нямат аналог в историята. Част от бруталните му експерименти са слагане на жертвите в камера под налягане, инжектиране с наркотици и заразяване със смъртоносни бактерии, замразяване до смърт, операции без упойка, смяна на пола, ампутиране на крайници.

Йозеф Менгеле не получава онова, което заслужава. След войната става един от най-издирваните нацистки военнопрестъпници и бяга в Южна Америка. Той така и не е намерен, през 1979 година умира в Бразилия - докато плува, получава инсулт.