Ако гледате "Великолепният век": Ця­ла­та ис­ти­на за мюсюлманския харем

Ев­ну­си­те па­зе­ли ро­би­ни­те, иг­рае­ли рол­ята на лес­бий­ки и... неря­дко ста­ва­ли ба­щи - За на­ме­рен фа­лои­ми­та­тор в лю­бов­ни­те вла­де­ния на сул­та­на хвър­ча­ли гла­ви и на ви­нов­ни, и на не­вин­ни

От­ряд на­лож­ни­ци

На сул­та­на, ка­то на пра­во­ве­рен мю­сюл­ма­нин, офи­циал­но се раз­ре­ша­ва­ло да има са­мо че­ти­ри съп­ру­ги. Но на­лож­ни­ци - кол­ко­то му ду­ша поис­ка. А же­ла­ния­та на ду­ша­та му пред­по­ла­га­ли де­сет­ки и до­ри сто­ти­ци, хил­яди же­ни. Но как сул­та­нът е ус­пявал да об­щу­ва с всяка на­лож­ни­ца?

Ами прос­то не е ус­пявал! Вни­ма­ние­то на по­ве­ли­теля сти­га­ло са­мо за еди­ни­ци. Мно­го от на­лож­ни­ци­те той ни­ко­га не виж­дал. За­що­то в ха­ре­ма съ­щес­тву­ва­ла су­пер­слож­на йе­рар­хич­на сис­те­ма и за да по­пад­неш в по­лез­ре­ние­то на сул­та­на, трябва­ло да пре­ми­неш през всич­ки­те й стъ­па­ла.

Всич­ко за­поч­ва­ло от мо­мен­та, в кой­то де­вой­ка­та по­па­да­ла в ха­ре­ма. Не си мис­ле­те, че вед­на­га я об­ли­ча­ли в ат­ла­зе­ни дре­хи, об­сип­ва­ли с би­се­ри и от­веж­да­ли през нощ­та при сул­та­на. Мо­ми­че­то... би­ло нас­тан­ява­но в гол­яма стая с дру­ги ре­до­ви на­лож­ни­ци, къ­де­то го ка­ра­ли да ра­бо­ти - да пра­ви шер­бет или да ва­ри ка­фе. На­лож­ни­ци­те се де­ле­ли на от­ряди - оди. Всяка ода из­пълн­ява­ла своя ра­бо­та - при­готв­яла ка­фе, гри­же­ла се за дре­хи­те на май­ка­та на сул­та­на - сул­тан­ва­ли­де, по­чис­тва­ла скъ­по­цен­нос­ти­те и про­чие. Ода­та се ог­лав­ява­ла от на­лож­ни­ца, на коя­то сул­та­нът та­ка и не бил ус­пял да объ­рне вни­ма­ние и коя­то та­ка си и ос­тар­ява­ла, а ос­тар­яла тя ве­че не мо­же­ла да раз­чи­та на близ­ко об­щу­ва­не с гос­по­даря.

На пла­хи­те мо­ми­че­та ни­как не им би­ло лес­но в ха­ре­ма. Тук все­ки вою­вал про­тив все­ки. ("Сцена от харема", Джакомо Монтегаца)

Сул­та­нът чес­то се от­би­вал да на­вес­ти май­ка си - сул­тан­ва­ли­де. И ако му ха­рес­ва­ла ра­бо­те­ща­та в ней­ни­те по­кои на­лож­ни­ца, ако той й объ­рне­л по­не мал­ко вни­ма­ние, ней­на­та съд­ба се про­мен­яла кар­ди­нал­но. Тя вед­на­га се из­ди­га­ла с ед­но стъ­па­ло на­го­ре в йе­рар­хия­та на ха­ре­ма. От оби­кно­ве­на на­лож­ни­ца се прев­ръ­ща­ла в гюд­зех - из­бра­ни­ца. Още съ­щия ден я ос­во­бож­да­ва­ли от ра­бо­та, от­реж­да­ли й лич­ни по­кои с лич­ни слу­ги. Ве­чер во­де­ли гюд­зех в бан­ята, мие­ли я, пра­ве­ли й ма­саж, пре­мах­ва­ли всич­ко кос­ми по тяло­то й, къ­нос­ва­ли й веж­ди­те, срес­ва­ли я, об­ли­ча­ли я и я во­де­ли в спалн­ята на сул­та­на. Но и там не ми­на­ва­ло без ри­туа­ли.

Ни­то ед­на ре­до­ва на­лож­ни­ца не би­ва­ло да знае за ви­зи­та­та на гюд­зех при сул­та­на. Ето за­що ев­ну­си­те зат­вар­яли всич­ки про­зор­ци към ко­ри­до­ра, во­дещ от ха­ре­ма към по­ме­ще­ния­та на сул­та­на. Пос­ле еди­н от ев­ну­си­те оти­ва­л при гюд­зех и тай­но я от­веж­дал в по­кои­те на гос­по­даря. Ако се слу­че­ло сул­та­нът да за­къс­нее, на мо­ми­че­то под зап­ла­ха със смърт се заб­ран­ява­ло да вли­за в не­го­ва­та спалня. А ако той бил там, гюд­зех се приб­ли­жа­ва­ла към лег­ло­то, хва­ща­ла края на за­вив­ка­та и поч­ти­тел­но го под­нас­яла към че­ло­то и бу­зи­те си. И след то­ва оба­че не мо­же­ла да лег­не спо­кой­но до гос­по­даря. Тя пла­хо се про­мък­ва­ла в лег­ло­то от­към кра­ка­та му, а пос­ле съ­що та­ка пла­хо при­пълз­ява­ла към не­го. Ед­ва след то­ва нас­тъп­ва­ло не­пос­редс­тве­но­то об­щу­ва­не.

Много мъже поне веднъж в "неприличните" си фантазии са си представяли, че са господари на многолюден харем. По принцип обаче всичките им знания за тази "институция" се ограничават само да повърхностна информация: харем - това са много жени и един мъж. Всъщност източните хареми имали сложно устройство и йерархия, евнусите встъпвали в сексуални връзки с наложниците и дори имали деца, а за жените самите хареми се превръщали в място за оцеляване.

Меч­ти, меч­ти

След ви­зи­та­та си при сул­та­на гюд­зех се прев­ръ­ща­ла в ик­бал, тоест фа­во­рит­ка. А ако ус­пява­ла да заб­ре­ме­нее - в кет­ху­да, офи­циал­на лю­бов­ни­ца. Наис­ти­на сул­та­нът мо­жел да има са­мо че­ти­ри та­ки­ва же­ни. За но­мер ед­но се смята­ла май­ка­та на нас­лед­ни­ка му, за вто­ра, тре­та и чет­вър­та - ро­ди­ли­те мом­че­та след нея. Да ста­неш кет­ху­да оба­че не би­ло за цял жи­вот. Сул­та­нът с ле­ка ръ­ка мо­жел да я раз­жал­ва или да я уда­ви в Бос­фо­ра. За­то­ва ик­бал неп­ре­къс­на­то пле­те­ли ин­три­ги, за да из­местят кет­ху­да, а те - за да ста­нат пър­ва съп­ру­га. Но до­ри пър­ва­та кет­ху­да не мо­же­ла да нап­ра­ви на сул­та­на сце­на на рев­ност. Нап­ро­тив - в ней­ни­те за­дъл­же­ния вли­за­ло всяка сед­ми­ца да под­би­ра за не­го гру­па от най-кра­си­ви­те на­лож­ни­ци. Мо­ми­че­та­та зас­та­ва­ли в ре­ди­ца пред сул­та­на. А той, ог­леж­дай­ки ги, хвърлял кър­па в кра­ка­та на ха­ре­са­ла­та му. То­ва оз­на­ча­ва­ло, че ве­чер­та же­лае да бъ­де име­нно с нея. И гор­ко й на она­зи кет­ху­да, коя­то от рев­ност про­бу­та на сул­та­на най-гроз­ни­те оби­та­тел­ки на ха­ре­ма...

Еди­нстве­на­та же­на, коя­то се пол­зва­ла от неп­ри­кос­но­ве­ност, би­ла сул­тан­ва­ли­де. За­що­то сул­та­нът мо­жел да има мно­го лю­бов­ни­ци, а май­ка­та ви­на­ги е ед­на. Сул­тан­ва­ли­де би­ла пъл­нов­лас­тна уп­ра­ви­тел­ка на ха­ре­ма. Трябва ли да се каз­ва, че всяка кет­ху­да се съ­ну­ва­ла сул­тан­ва­ли­де.

От­къ­де се взе­ли ев­ну­си­те?

Ха­ре­ми­те би­ли ох­ран­ява­ни от ев­ну­си, за­що­то се пред­по­ла­га­ло, че те, нямай­ки по­ло­ви ор­га­ни, не мо­же­ли да се за­бавл­яват с на­лож­ни­ци­те. На прак­ти­ка оба­че не­ща­та стоя­ли съв­сем дру­гоя­че.

Пър­ви­те ев­ну­си се поя­ви­ли в Тур­ция ед­ва в сре­да­та на XV век, а до­то­га­ва мъ­же­те би­ли при­ну­де­ни да зак­люч­ват съп­ру­ги­те си вкъ­щи, кол­ко­то се мо­же по-да­ле­че от чуж­ди очи. В Ме­со­по­та­мия, Ита­ли­я, Гър­ция от­дав­на се пол­зва­ли от ус­лу­ги­те на ев­ну­си­те. Мом­че­та би­ли кас­три­ра­ни за пап­ския хор, а сце­ни­те на теат­ри­те в Ев­ро­па се рад­ва­ли на звуч­ни­те гла­со­ве на пев­ци­те кас­тра­ти. При­ме­ри за то­ва са из­вес­тни­те пев­ци Ни­ко­ли­ни, Гри­мал­ди, Се­не­си­но и Фа­ри­не­ли.

В на­ча­ло­то ев­ну­си­те би­ли бе­ли. Ко­га­то пер­си­те зав­ла­де­ли Ва­ви­лон, най-нап­ред за­поч­на­ли да кас­три­рат плен­ни­ци­те, раз­съж­да­вай­ки та­ка: "Ев­ну­си­те нямат се­мей­ство, за­то­ва те няма ко­го да оби­ча­т ос­вен сто­па­ни­на си". Бе­ли­те мъ­же оба­че с мъ­ка по­нас­яли кас­три­ра­не­то, смър­тнос­тта сред тях би­ла мно­го ви­со­ка. То­га­ва би­ло ре­ше­но да се кас­три­рат чер­но­ко­жи­те ро­би. Пър­во, те би­ли по-ев­ти­ни, вто­ро - по-из­дръж­ли­ви. Де­те­род­ни­те ор­га­ни на ро­би­те би­ли от­рязва­ни още на път от Аф­ри­ка, ка­то еди­нстве­но­то кръ­вос­пи­ра­що средс­тво бил го­ре­щият пясък. В са­ми­те мю­сюл­ман­ски стра­ни, къ­де­то от­кар­ва­ли ро­би­те, не мо­же­ло да се пра­ви кас­три­ра­не, тъй ка­то ис­лямът заб­ран­ява да се оса­кат­ява­т де­те­род­ни­те ор­га­ни. Ето за­що се на­ла­га­ло там да се дос­тавят ве­че го­то­ви ев­ну­си и ето за­що са­ми­те мю­сюл­ма­ни ни­ко­га не ста­ва­ли ев­ну­си...

Кър­ва­ви­те тех­но­ло­гии

Ев­ну­си­те не би­ли ед­нак­ви. Те се раз­ли­ча­ва­ли по на­чи­на на кас­три­ра­не­то и се де­ле­ли на кас­тра­ти, спан­до­ни и тли­бии.

На кас­тра­ти­те с еди­н уда­р на но­жа им от­рязва­ли всич­ко - и пе­ни­са, и тес­ти­си­те. Пос­ле пос­тав­яли в уре­тра­та оло­вна или дър­ве­на тръ­бич­ка, през коя­то мо­же­ло да се ури­ни­ра. След заз­драв­ява­не­то на ра­на­та ев­ну­си­те но­се­ли та­зи тръ­бич­ка в тюр­ба­на си. Из­гар­яли ра­на­та с вряло мас­ло, след кое­то топ­ва­ли стра­да­ле­ца в куп­чи­на прясна тор за про­фи­лак­ти­ка на ин­фек­ция­та. Пое­ли го са­мо с мляко.

Та­зи опе­ра­ци­я се по­нас­яла най-ле­ко от не­дос­тиг­на­ли­те по­ло­ва зре­лост мом­че­та, а въз­рас­тни­те мъ­же оби­кно­ве­но за­ги­ва­ли.

На спан­до­ни­те им из­тръг­ва­ли тес­ти­си­те. На тли­бии­те пов­реж­да­ли тес­ти­си­те с уда­р с крак, оби­кно­ве­но та­ка пос­тъп­ва­ли с мом­че­та­та.

В Рим има­ло още еди­н тип ев­ну­си - та­ки­ва, на кои­то от­рязва­ли тес­ти­си­те след дос­ти­га­не на по­ло­ва зре­лост. Знат­ни­те да­ми ча­ка­ли с не­тър­пе­ние по тяло­то на мла­ди­те им ро­би да за­поч­нат да рас­тат тъм­ни кос­ми, а тег­ло­то на тес­ти­си­те им да ста­не някол­ко фун­та. Ра­бо­та­та е там, че при та­ки­ва ев­ну­си дъл­ги го­ди­ни се за­паз­ва­ла спо­соб­нос­тта за съв­куп­ява­не и ере­кция­та им трае­ла по­ве­че вре­ме, ка­то при то­ва те би­ли сте­рил­ни, кое­то прив­ли­ча­ло собс­тве­нич­ки­те им.

Египет, ок. 1880 г. Пашата и неговият харем

Друг тип ев­ну­си пък би­ли с от­стра­нен пе­нис, но за­па­зе­ни тес­ти­си. Те до­ри ус­пява­ли да ста­нат ба­щи, тъй ка­то се­мен­ни­ци­те им за­паз­ва­ли фун­кция­та си. А с поя­ва­та на кау­чу­ка мо­же­ли да го из­пол­зват за удо­влет­вор­ява­не на же­ни­те - пра­ве­ли от не­го фа­лои­ми­та­то­ри. Ако та­къв оба­че би­вал на­ме­рен в ха­ре­ма, хврък­ва­ли гла­ви­те и на ви­нов­ни, и на не­вин­ни.

Ма­кар че по тяло­то на ев­ну­ха няма­ло кос­ми, гла­сът му бил му­ти­ращ, а мус­ку­ли­те - от­пус­на­ти, той не бил же­но­по­доб­но съ­щес­тво. То­ва е пог­ре­шен сте­рео­тип, заг­нез­ден в пред­ста­ви­те на хо­ра­та. Ев­ну­си­те би­ли прек­рас­ни и сил­ни вои­ни. Те язде­ли и хвърл­яли ко­пие­то не по-зле от ис­тин­ски­те мъ­же.

На ра­бо­та в ха­ре­ми­те се до­пус­ка­ли са­мо чер­ни ев­ну­си кас­тра­ти, а бе­ли­те са­мо ох­ран­ява­ли, без да встъп­ват в кон­такт с ха­рем­ни­те оби­та­тел­ки. При то­ва всяка го­ди­на сул­та­нът за­повя­двал ев­ну­си­те да бъ­дат про­вер­ява­ни да не би да са им по­рас­на­ли от­но­во де­те­род­ни­те ор­га­ни.

Ни­що мъж­ко не им е чуж­до

Не се шаш­кай­те, но ев­ну­си­те съ­що има­ли... свои ха­ре­ми. Как­во са пра­ве­ли те там със свои­те дър­жан­ки, е пъл­на за­гад­ка. Сред­но­ве­ков­ни­те ав­то­ри оба­че са пъл­ни с пред­по­ло­же­ния! Те твърдят, че в об­лас­тта око­ло уре­тра­та ев­ну­си­те усе­ща­ли еро­тич­ни по­зи­ви, за­то­ва тяхно­то сти­му­ли­ра­не им дар­ява­ло ор­га­зъм. А за да удо­влет­вор­ява­т же­ни­те, те пол­зва­ли не­що ка­то съв­ре­мен­ния фа­лои­ми­та­тор. Неря­дко то­ва изо­бре­те­ние по­па­да­ло и в сул­тан­ския ха­рем, а ре­до­ви­те ев­ну­си взе­ма­ли най-пряко уча­стие в разя­снява­не­то на ин­струк­ции­те по не­го­во­то при­ло­же­ние. Ос­вен то­ва - ако се вярва на съ­щи­те сред­но­ве­ков­ни ав­то­ри - ев­ну­си­те из­пълн­ява­ли рол­ята на лес­бий­ки. До мо­мен­та, ко­га­то то­ва ста­не­ло из­вес­тно на сул­та­на. То­га­ва про­ви­ни­ли­те се би­ли на­тик­ва­ни в чу­ва­ли с ка­мъ­ни, то­ва­ре­ни в лод­ка и хвърл­яни на дъ­но­то на Бос­фо­ра. Там мо­же­ли да по­тъ­нат и най-не­вин­ни­те на­лож­ни­ци заед­но с ев­ну­си­те. Нап­ри­мер сул­тан Иб­ра­хим вед­нъж след бо­гат гуляй за­пов­ядал да бъ­де уда­ве­н це­лият му ха­рем са­мо за да си нап­ра­ви нов. За­по­вед­та би­ла из­пъл­не­на - към кра­ка­та на всич­ки на­лож­ни­ци без из­клю­че­ние би­ли при­вър­за­ни ка­мъ­ни, на­пъ­ха­ли ги в чу­ва­ли и ги хвър­ли­ли в Бос­фо­ра. На дру­гия ден гмур­ка­чи­те из­ска­ча­ли от во­да­та с опу­ле­ни от страх и ужа­с очи - там, на дъ­но­то на Бос­фо­ра, пред тях се прос­ти­ра­ла страш­на кар­ти­на: ог­ро­мен брой от­во­ре­ни чу­ва­ли, а те­че­ние­то бав­но лю­лее­ло над все­ки чу­вал дъл­го­ко­са кра­са­ви­ца.

Денят за баня в ха­ре­ма е ка­то в ка­зар­ма­та - всич­ки се мият вку­пом. (“Турска баня”, Жан Огю­ст Доминик Ен­гр) из. Блиц