2 февруари - Петльовден

Петльовден е български народен празник, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия – от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 20 януари (нов стил ) или на 2 февруари (стар стил).

Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.

Празникът е познат под различни имена, което се дължи на съвпадането на датата на неговото честване с датата на християнския празник, почитащ паметта на Св. Евтимий Търновски.

Самото название Евтимовден почти не е регистрирано за сметка на неговите производни: Евтимя (Котел); Ихтим, Ихтимя, Хетим (с. Козичино, с. Голица); Ихтиман (Карнобат и околните села), Евтимиювден и подобни (селата Риш, Александрово, Веселиново, Богданово, Жребино и др.). Името Петльовден се употребява главно в селата Голица, Козичино, Венелин, Генерал Кантарджиево, Кичево и др.). В Карнобатско е познат и като Петеларовден; Петлешковден – в някои бургаски села (Присад, Зидарово); Петелковден (Падина и др., Варненско); Петловден (Котел и околните села). Някъде (селата Деветак, Деветинци, Железник и др.) празникът е наричан и Св. Черна, тъй като там се коли задължително черен петел.

В Котленско и Карнобатско празникът е по-познат с имената, производни от Евтимий, докато във Варненско и т. нар. вайковски села (Голица, Козичино и др.) с производните от Петльовден.

Предания

Преданията разказват следната 300 годишна история: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с.Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.

Рецепти от празничната трапеза за този ден: Зелник, Кравайчета, Тиганици, Пресни питки, Три вида гозби от петел: петел с ориз, петел с кисело зеле, петел с каша.

Зелник

Продукти: 400 г брашно, 200 г хладка вода, лъжица сол, лъжица оцет и лъжица олио (за тестото), 200 г олио, 500 г праз лук или кисело зеле, извара.

Към брашното се добавя водата, солта, оцета и олиото. Омесва се тесто, от което се разточват 5 кори: три са еднакви, една е най-малка, а друга - най-голяма. Най-голямата се разстила на намазаната с олио тава, като краищата и висят отвън. В средата се поставя плънка от ситно нарязан и задушен в мазнина праз лук или кисело зеле, като се покрива с малката кора. Покрай плънката се сгъват останалите кори и се поръсват с олио и извара. Най-голямата кора се загръща и плисира отгоре. Пече се в силна фурна.

Кравайчета

Продукти: 500 г брашно, 150 мл прясно мляко или вода, 5 яйца, 10 г сол, сусам.

Брашното се пресява в дълбок съд и в средата му се прави кладенче, в което се слагат солта, яйцата и се сипва на малки порции слабо затопленото мляко или вода. Замесва се тесто, от което се оформят малки, кръгли, отворени от едната страна кравайчета. Отгоре се поръсват със сусам и сол и се пекат в умерена фурна.

Тиганици

Продукти: 200 г брашно, 6 яйца, 150 мл олио, 100 г сирене, 100 г мед или захар.

Яйцата се разбиват добре и към тях се прибавят последователно настърганото сирене и брашното, така че да се получи каша. Мазнината се нагорещява и в нея с лъжица се пуска от кашата, като получените тиганици се пържат до златисто от двете страни. Изваждат се с вилица и се сервират със сирене или поръсени със захар (полети с мед).