Празник далеч от род и родина: Четири истории на българи от чужбина 

Нашият Великден е ясен - ще се потюхкаме за високите цени по магазините, а после ще се втурнем с пазарските колички за агнешко, козунаци, яйца, салати. Ще отидем на църква, ще запалим свещ… На самия празник ще седнем с дузина приятели и роднини на масата с връх и ще отпуснем душата, така както само ние си знаем. 

Българите, които живеят зад граница, ще следват същата схема, но без последния, немаловажен щрих - шумната компания и чувството за споделеност на светлия празник. 

По данни от последното преброяване населението на България е 6 519 789 души. По неофициална информация /защото официална няма/ нашите в чужбина са около 3 милиона. Ако гледаме страните от ЕС, най-много нашенци живеят в Германия, Испания и Италия. Ако наредим в пъзела и Великобритания като бивш член на Общността вероятно тя ще вземе сребърния медал. Където и да са нашите обаче, малко от тях ще успеят да се върнат за празника в родината. А по празници всичко родно липсва най-болезнено. 

Ето защо попитахме наши емигранти как​отбелязват Великден далеч от роднини, семейства и приятели. Нашите герои мислят позитивно и се опитват да направят празника топъл и споделен дори на хиляди километри от родния дом. Не крият обаче и носталгията си, и факта, че вместо "Христос воскресе" по-често трябва да казват: "Jesus ist auferstanden! " /на немски/ или "Happy Easter to you" /на английски/. Ето историите им: 

Панчо Благоев от Тайланд: Качвам се на лодката и отивам в храма 

Празникът не е като в България, няма го това приповдигнато усещане, казва с носталгия Панчо Благоев, който от години живее в Банкок. Обяснението е просто: в Тайланд 95% от населението са будисти, едва около 1% са християни и православният Великден тук е просто един обикновен неделен ден. На българина все още му липсва суетнята, приготовленията, предпразничната треска, която цари седмици преди светлия празник в родината. 

Какво правя аз на нашия си Великден? Качвам се в лодката, пътувам около 45 минути и отивам в португалската католическа църква, за да запаля свещ, обяснява той. За хората, които не знаят нищо за Банкок, трябва да разясним, че „лодката“ е вид градски транспорт - модерен и бърз, който се движи по река Чао Прая. Водите й разделят мегаполиса на две. Заради чудовищните задръствания в многомилионната столица водният транспорт става все по-предпочитан. „Само ще ви кажа, че ако взема за този маршрут метрото, ще ми отнеме около 1. 15 минути. Да тръгна с кола е немислимо, в час пик 10 километра се вземат за два часа. Ето защо „лодката“ е най-предпочитания вариант пред местните. И съвсем не е лодка, защото побира стотина пътници“, разяснява той. 

Доскоро Панчо Благоев живеел на друго място и посещавал по Великден руската църква „Св. Николай“. Сега обаче този вариант отпада, защото едно такова пътуване би му отнело цял ден. За да добиете представа за мащаба на Банкок, ще кажем само, че в него живеят 10 милиона души, а заедно с урбанизираната територия наоколо гонят 12 милиона. Руски църкви има поне на пет места в мегаполиса, разказва Панчо и те са в резултат от присъствието на руснаци, дошли първоначално с идея да правят бизнес с Тайланд. 

Виктория Танчовска от Нидерландия: По магазините няма боя за яйца, чакаме колети от къщи 

„Всеки празник далеч от родината те кара да оцениш още повече малките неща, които сме възприемали за даденост. Същото важи и за Великден, прекаран в Нидерландия като чуждестранен студент", признава пловдивчанката Виктория Танчовска, която е студентка в там. 

Неочаквано, подготовката за празника се оказала доста по-дълга от предвиденото. "В Ниската земя хората са основно католици, което значи, че техният Великден е седмица по-рано от нашия. Благодарение на това, ние успяхме да видим, че има липса на основни продукти в местните супермаркети, без които празникът не би бил същия. Например - в магазините нямаше бои за яйца, лепенки, стикери, украшения и декорации. Нямаше също така козунаци и курабийки (освен джинджифиловите бисквити, но пак не е същото). Имайки предвид, че в България всички магазини са на великденска тематика поне месец по-рано, за нас липсата на тези празнични стоки беше поредният културен шок. 

В супермаркетите тук имаше предимно шоколадови яйца и някакви бледо боядисани малки яйца, изключително неатрактивни за окото. Поради тази причина се наложи нашите семейства да ни изпращат колети с боички, козунаци и курабии, за да може да прекараме празника във възможно най-голямо сходство до българския тертип", обяснява Виктория. 

Българските студенти се събрали заедно да подготвят великденска трапеза. Момичетата направили различни салати, боядисали яйцата и подредили масата, докато момчетата били основно заети с барбекюто и набавянето на алкохол. Последното също се оказало голямо предизвикателство. 

"По магазините в Нидерландия не се продават напитки с високо съдържание на алкохол. Списъкът е редуциран до бира и вино. За да се закупят различни от тези напитки, трябва да се иде до специален магазин за алкохол. Нека вметна, че нонстоп магазините са нещо непонятно тук, затова цялото пазаруване трябва да е приключило до 20-21ч., след това дори и нещо от списъка да е забравено, било то храна или напитка, ще трябва да се почака до следващия ден", обяснява Виктория. 

Празненството миналата година се получило супер. За тази година, вече имайки опит, отрано поръчахме на семействата ни да стягат колети с бои за яйца, сладки и великденска декорация, за да може да отбележим празника подобаващо. 

Милена Трайкова от Великобритания: Веднъж спасих ритуала с поръчка от Amazon 

Козунак, великденски курабийки, шарени яйца, нещо типично българско? Хм, запретваш ръкави и си приготвяш всичко сам, казва Милена Трайкова, която от шест години е във Великобритания. На предпоследния си адрес в Лондон тя е от щастливките, които имат наблизо български магазин, където зареждат с истински и автентични БГ храни, но в годините назад е имала случаи, когато е поръчвала боя за яйца от… Amazon. 

Тъй като онлайн търговията във Великобритания е много развита, поръчката дошла още на следващия ден и така се избегнал фалът в подготовката за Великден. Но докато се усетя, че трябва да планирам по-рано празничното пазаруване, се е случвало да шарим яйцата у дома с боичките на детето или с люспи от лук, смее се пловдивчанката. 

„В българските магазини тук търговците имат нюх и зареждат всичко онова, с което сме свикнали в родината - декорации, зайчета, пиленца, бои за яйца, та дори и козунаци“, разказва Милена. Наблизо до дома й /и тук разстоянията са особено понятие/ има българки, които имат кулинарен бизнес и по време на православния Великден въртят козунаци. 

Само че дамите не се наричат пекари или кулинари, а cake maker, казва българката, която като всички емигранти неволно замества българските думи с английския им еквивалент, въпреки че правят всичко възможно да пазят Родината в сърцето си, а дъщерята на семейство Трайкови - Никол, посещава българско училище. Към него има и малък параклис. 

Милена работи в детска градина като възпитател. Екипът е разнороден и на първия си Великден зад граница тя занесла писани яйца на колежките си. След недоумяващите погледи и канонада от въпроси „Ама защо са червени, зелени, с лепенки, с кръстче“ и обясненията от нейна страна и кулминацията с „чукането с яйца“, колежка почти се разсърдила, че е счупила нейното. 

Трудно им обясних, че е за здраве, спомня си Милена. Англичаните обаче са толерантни и с интерес слушаха за нашите традиции, разказва нашата дама. 

Те реагират по същия начин както и аз на техните порядки, прави сравнение тя. Във Великобритания децата отбелязват Великден с т. нар. „Еaster hunt“, или лов на яйца. 

Шоколадови яйца се крият на различни места в градината, а децата ги търсят. Който намери най-много, получава голямата награда - голямо яйце или зайче, но отново от шоколад. „Струва ми се по-здравословно хапването на яйца, отколкото на шоколад“, с хумор отбелязва Милена, която е и сертифициран йога инструктор и държи на здравословното хранене. 

Далеч по-трудно и е като домакиня да приготви традиционния великденски обяд в къщи. Тук агнешко много трудно се намира, със зелената салата също има проблем, защото липсват марули, обяснява Милена. Така великденската салата е импровизация и се прави с айсберг. 

София Живанкина-Минчева от Германия: Хапваме и Osternbrot, и козунак 

„Напуснахме България през 2012 г., но от тогава до днес в нашата къща в Германия Великден винаги се е празнувал на датата, на която се пада в родината“, казва София Минчева. Въпреки че вече е закръглила десетилетие зад граница, връзката с България не е скъсана. Дамата е „двигателят“ на група за български народни танци. Тя възникнала съвсем спонтанно на чужда земя, но с годините се утвърдила и сега често се явяват на конкурси и обират овациите на публиката. 

И на празник, и на делник, в къщата на сем. Минчеви винаги е шумно и „усмихнато“, защото има три деца. „Двете ми деца са родени в Германия, но и те са научени, че на Велики Четвъртък месим козунаци и боядисваме яйца и накрая всички малки се озовават с червени кръстчета по челата“, разказва София. Празник далеч от род и родина: Четири истории на българи от чужбина 

В близост със селото, в което живеят, има българска черква. Тя не работи непрекъснато, но на празници е отворена. В събота срещу неделя на Възкресение е вечерната служба по случай празника и българите се събират там. Самият Великден също прекарваме с наши сънародници и е много весело и емоционално да се чукнем с яйца и да си кажем на роден език „Христо воскресе“, казва тя. 

Обикновено обаче германците празнуват Великден преди православния и се налага да спазим и някои от техните обичаи. Най-любимата игра за децата е „Великденският заек“. 

В нощта срещу Великден той минава и крие сладки неща (бонбони, шоколади, бисквити) на различни места из дворовете. На сутринта децата ги търсят и пада голяма веселба. Германците също боядисват яйца и имат нещо подобно на нашия козунак Osternbrot, което буквално преведено е великденски хляб, допълва София. 

Marica. bg